| Красимир Линков за Йоан Левиев: Той е художник, който няма да те остави безучастен | ||||||
| ||||||
Какво ще видим на тази изложба, г-н Линков? Въобще, как ще бъде представен автора? Понеже имах близък контакт с него в последните години, преди смъртта му, и организирах последната му изложба, на която той не можеше да присъства, така си мисля, че пресъздавам неговото желание – всъщност да го представим не хронологически, не с някакво проследяване на творческия му път, а с най-доброто, това, което е създал в живота си, с най-добрите картини и с най-силно ангажираните теми, които са го вълнували и като художник, и като гражданин. Това е например цикълът "Ахилесовци“, това е цикълът "Царски времена“, човекът като обект на измерение. Така че това са теми, които са свързани не толкова даже със самото изкуство, колкото с едно философстване върху човешките взаимоотношения и резултатите от тези човешки взаимоотношения. Това е така, защото Йоан Левиев беше един от малкото художници и остава един от малкото художници, който е силно социално ангажиран и умееше да интерпретира едни от най-важните теми, не само на неговото време, а и актуални във всяко едно време. Т.е. това беше изкуство, което включително и с монументалния си характер много силно въздействаше, много силно акцентираше върху тези теми. Така че на мен ми се иска – и така ще направим, да покажем в изложбата това, което ние, а предполагам, че и художникът би одобрил като най-високо качество в неговото творчество. Т.е. няма да има ретроспекция. Другото, което е важно и може би бих казал – аз отдавна съм на мнение, че всички такива речи, особено по повод годишнини, не са най-подходящите, когато става дума за изкуство. Изкуството всъщност е живо. Художникът ни дава възможност да се срещнем с него във всяко едно време. Т.е. влизайки в изложбата, ние се срещаме с Йоан Левиев посредством изкуството. Един вид "Здравейте, добър ден, г-н Левиев“. Така че за мен това е много по-важно и ми се иска много по-директно, а не посредством изказвания, речи, спомени и други такива неща, иска ми се публиката много по-директно да общува с изкуството на художника. Влизайки, виждайки, ние ще имаме една панорама, една ретроспекция на негови образи в различни етапи. Т.е. ще чуваме и гласа му, защото имаме записи. Той е един от малкото художници, който е оставил доста голям документален материал, особено по това, че той анализира собственото си творчество и обяснява поривите, които са го подтикнали, за да създава определени цикли в изкуството си. Така че пак повтарям, на мен ми се струва, че е много по-важно публиката директно, а не чрез посредници, да общува с творчеството на художника, разбирайте и със самия художник. Да, и все пак да кажем нещо и за неговото творчество. Може би някои не са така добре запознати с това, което е оставил след себе си Йоан Левиев. Аз вече споменах, че всъщност той е един от най-значимите художници и един от тези, които създадоха име на Пловдивската група на художниците, които дадоха повод да се говори за Художествена школа в Пловдив през 70-те години на миналия век. Той е един от тези, които както споменах вече, имаше не само в живота, но и в изкуството си определена социална позиция. Тя не беше позиция такава, която да бъде крайна. Тя беше позиция, която по-скоро анализираше ситуациите в ежедневието и въобще в живота. Този афинитет, тогава модерен, а при него може би най-добре изявен, към монументализиране не само на формата, но и на идеята, това желание да превърне изкуството в нещо, което да бъде много силно активно, а не съзерцателно, го превръщаше и в художник-монументалист наистина и в прекия смисъл на думата, и в относителния смисъл на думата. Неслучайно ще видим, и можем да видим, по-скоро много монументални стенописи, много мозайки, реализирани от него на обществени места. Всъщност всички знаем, че монументалното изкуство служеше за пропагандиране въобще на идеи и за обслужване в известен смисъл на политиката тогава, но от друга страна пък всеки, който е майстор, можеше да използва, така, както и художниците в историята на изкуството са използвали, да кажат или да покажат собствената си идея и собственото си отношение, собствения си начин на мислене. Той го можеше и всеки може да се убеди и като влезе в театъра в Пловдив – тази голяма фреска. Дори по подлези имаше негови мозайки, да. Да, и като влезе и в библиотеката "Иван Вазов“, и в подлезите мозайките – може да се убеди, че всъщност базирайки се върху теми, които са свързани преди всичко с историята на България, или с историята на Пловдив, или с нейните големи и значими личности в областта на изкуството, негови съвременници също така, може да види, че той имаше способността да дава едни обобщени оценки, както на времето, така и на личностите. Моето първо впечатление от него беше, влизайки в Народна библиотека "Иван Вазов“, там имаше една интересна творба, хем нарисувана, хем облепена с изрезки от вестници. Видя ми се супер модерно, нямам претенции, че знам в какъв стил е била. Но винаги, когато съм се срещала с негово произведение, съм се изненадвала от оригиналността на това, което е правил Йоан Левиев. Да, аз казах – той не е от тези художници, които могат да предизвикват съзерцание. Той е художник, който няма да те остави безучастен. Или да, или не – това е много важно, много категорично. Казах и това, че той и в живота беше такъв безпардонен, в този добрия смисъл на думата. Т.е. той умееше на висок глас да казва това, което мисли, и по този начин да обезоръжи евентуално събеседниците си, т.е. да ги убеди и да изкаже категорично идеите си, което го правеше да бъде вдъхновител. Аз, макар и да бях доста по-млад тогава, когато общувах с тези хора, специално от Йоан Левиев получих много примери за това как човек би трябвало да приема живота около себе си, как би трябвало всъщност да го надхвърли, да го надрасне, да погледне нещата в една не дребнавост, а в една по-голяма обобщеност, за да види. С други думи, няма идеално време, но във всяко време има една ценностна система, която ако може човек да я запази, по-скоро да види себе си, да запази себе си в тази ценностна система и в същото време да бъде верен, както в случая при него, на изкуството си, на публиката си – всичко това може да се научи от личности като Йоан Левиев. Да, Вие и като човек успяхте да ни го представите до известен степен. С колко негови платна разполага Градска художествена галерия – Пловдив? Не мога да кажа наизуст, но ние имаме една много, много добра колекция. Даже имаме идея в Пловдив, като Град на художниците, така да се каже – имаме няколко къщи-музеи на отделни художници, но на мен ми липсва такава експозиция, постоянна, на Йоан Левиев. Още повече че семейството му има желание и би подкрепило една такава идея. И наред с другите постоянни експозиции, би ми се струвало, че Пловдив може да заляга на един такъв образ. Ще се опитам да изясня какво имам предвид. Може да не сме ходили в Париж, да не сме посещавали "Мон Мартр“ или "Мон Барнас“, но няма човек в света, струва ми се, който да не е чул и да не знае за какво става дума. Пловдив, разбира се, на първо място, има една много богата история, има много археологически паметници, но ми се струва, че един от брандовете му е свързан с изобразителното изкуство. Наистина е направено много в тази посока, но би могло да се направи и още. Наистина Пловдив вдъхновява всяко едно изкуство и в частност изобразителното изкуство. Т.е. май ви е нужна къща, помещение, която да обособите за постоянна експозиция на Йоан Левиев. Аз съм убеден, че рано или късно това ще стане, защото ето сега, когато открием изложбата, когато я посетите, ще се убедите, че тези произведения на изкуството, тези картини, тези внушения би трябвало да бъдат достъпни по всяко едно време, не само така да си спомняме от време на време. И мисля, че това е нещо, което Пловдив заслужава, и това е нещото, с което всеки един град има някаква своя специфика, ние имаме тази. Една от характерните особености на града е именно това активно участие и присъствие, и роля за създаване на изобразителното изкуство. Нека кажем кога ще бъде открита изложбата по повод 90-годишнината на Йоан Левиев и докога ще остане? На 8 октомври в 18:00 часа ще бъде отворена експозицията за посетители. И ще остане един месец може би? И ще остане, да, почти един месец в Зала 2019 – нека да уточним, на ул. "Гладстон“ 32. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 196 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/33 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
