| Доц. Костадин Нушев: Постът може да се възприема като програма за здравословно хранене, здрав дух и тяло | ||||||
| ||||||
От 15 ноември по канон започват Коледните пости, така че днес в деня на Свети апостол Филип на трапезата знаем, че могат да се сервират за последно месо и млечни продукти. От утре влизаме в Рождественският пост, който е многодневен пост за годината. Доц. Нушев, какво символизира този пост? Този пост, както и другите големи постни периоди през годината в църковния календар има значение за подготовката на християните за посрещане на някои от големите Господски празници, в случая празникът Рождество Христово. И според древната традиция на църквата, преди такъв голям празник е отредено в продължение на 40 дни тази духовна дисциплина на поста да бъде като средство за молитвено вглъбяване, за съсредоточеност в молитвата, за една духовна подготовка, за да може християните да посрещнат по един подобаващ и достоен начин, а именно с чисто сърце, с радост, с духовен трепет предстоящият празник. И всъщност да изпитат това благодатно тържество, след като са преминали през този период на поста. Знаем, че съществуват различни причини за спазването на поста, или по-скоро причини, които хората са си измислили. Те могат да бъдат религиозни и духовни от една страна, от друга страна за издръжливост и воля, за разтоварване и пречистване. Но на практика, което и да изберем, доц. Нушев, кога постът е истински? Да, разбира се църквата и християнското учение ни препоръчват поста, защото той е едно средство, освен за въздържане, за въздържание от определен вид храна, и за употребата на постна храна. Той има и духовно значение за едно самообладание, за едно възстановяване на духовните сили на човека, и за това естествено ръководство на душата над тялото, а не в ежедневието ни, когато сме в обичайната среда или ритъм на живот. Много често умората, стресът ни поставят в някаква такава ситуация, че ние сякаш загубваме тази вътрешна съсредоточеност, вглъбеност, духовната сила. И тъй като самата тази добродетел на въздържанието може да бъде разглеждана и като сила на духа, като самообладание, затова и мотивите, мотивацията на всеки човек, в зависимост от неговото духовно, а също и психическо състояние може да бъде различна. Например, за боледуващите хора постът е облекчен и те не бива да се самонатоварват с по-тежка дисциплина, отколкото могат в съответния момент да спазват. Много е важно всеки християнин да се допитва до своя духовен наставник, до своя енорийски свещеник за това, как е подходящо за него да спазва този пост. А иначе, както се казва в Евангелието, постът не е нещо, което трябва да ни доведе до някакво духовно изтерзаване, до някакво мрачно настроение. А обратно, Спасителят казва, че постът трябва да ни доведе до една духовна радост, до една вътрешна лекота. Какво е характерно, доц. Нушев, за тази духовна лекота, за която говорите, за това духовно пречистване на човек? Кой е духовно пречистеният човек? Този, който съумява да види с една духовна трезвост своя живот, своите нужди и потребности. Например, ако си направим един разчет, ако внимателно наблюдаваме, когато започнем да се стремим, да речем по-скромно да се храним през дните на поста, можем да видим колко излишни средства ние ежедневно разпиляваме за неща, за които така по-внимателно и съсредоточено се замисляме по време на поста, се оказва, че не са ни необходими и са едно разточителство, един лукс в нашето ежедневие. А ето тук, от тези спестени средства, които са нашите скромни дори средства за издръжка, може да се окаже, че ние бихме могли да подпомогнем някой човек, който е гладен, който се нуждае, и който има доста по-оскъдни възможности за прехрана през този период. Християнската църква винаги свързва поста, особено този преди Рождество Христово с това, да извършваме добри дела на милосърдие. Тоест, ние да докажем пред себе си, че сме радостни, благодарни на Бога за всичко, което имаме, че бихме могли в израз на почитание към Бога да живеем малко по-скромно. Но със средствата, които сме получили от Бога като дар, или които сме изработили с нашия честен труд, ние бихме могли да зарадваме някой наш ближен, бихме могли да подкрепим гладния, да подкрепим нуждаещият се. И всъщност ето това са духовните дела, духовните плодове на поста, които издигат пред Бога, пред Божието лице това наше духовно усърдие и го превръщат в едно истинско християнско добро дело, истинска добродетелност, за която пък и ние заслужаваме Божията награда и Божието благословение. Колко хубаво звучи това, което вие разказвате, доц. Нушев, но много често думата пост е свързвана и с крайното, тоест, разбирането за забрана, ограничение. Да поговорим малко и за тази част. Нашата славянска дума от старобългарски за пост, означава, че ние стоим на духовен пост, нашата душа, нашият ум внимателно наблюдава нашите действия. И внимава за това да не попаднем под влиянието на някакви разточителства, на някаква безгрижност. А иначе, въздържането от по-обилна храна, да речем от животинската храна, може да ни се струва като някакво ограничение, ако в съвременните нагласи на консуматорството, на съвременното преизобилно консумиране, на нас ни се струва, че това е много трудно. Но всъщност, ако се замислим постната храна, храната от растителен произход е много често много по-здравословна. Тя не е по-малко калорична или по-малко полезна за тялото, а обратно, може да се окаже и това може да се констатира при едно внимателно разглеждане на тези практики и феномени, че когато ние се храним с по-здравословна, растителна храна, то ние възстановяваме здравето и на тялото. Съвременният човек иска да бъде здрав и виждаме колко усилия полага за изразходване на излишните калории. Така че тази духовна дисциплина на поста, на умереното хранене, на въздържането от преяждане не е някакво мъчение или тежко ограничение, а може да го разглеждаме като една духовна дисциплина или една здравословна програма за здравословно хранене, за здрав дух, и за здраво тяло. Доц. Нушев, какво ще посъветвате всички хора, които ще се отдадат на този пост от утре? Как да започнат тези Коледни пости, с които ще завърши и тази календарна година? Трябва да знаем, че трябва да сме благодарни, с чисто сърце, с радост, с благодарност, и с готовност да споделяме от нашата трапеза, от нашата прехрана най-вече с бедните, гладните, нуждаещите се. И ако се опитваме да сравним нашия живот с тези хора, които живеят в по-голяма оскъдица, всъщност тогава ние ще си дадем сметка, че в голяма степен не сме лишени от най-необходимото, че има за какво да благодарим на Бога. И да не забравяме, че нашият Господ Исус Христос изисква от нас именно да сме извършили някакви духовни плодове, дела на милосърдие, на благотворителност, като плод на поста, което най-лесно може да стане, като внимателно разпределяме своите средства и възможности. Ще видим, че всъщност не е толкова трудно, а дори получаваме една лекота, едно облекчение от обичайната тежест, тягост, която често пъти ни води до стрес, до невротичност, до различни такива духовни състояния. И това всъщност е благословеното време на поста, духовното време на едно самопознание, вглеждане в себе си, но и духовната подготовка за радостно посрещане на светлото Христово Рождество. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 19 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/4 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
