| Столетникът Борис Дамянов – съвременник на 3 национални катастрофи и 4 войни за национално обединение | ||||||
| ||||||
През живота си не е спазвал специални диети за дълголетие. Близките му обаче твърдят, че никога не са го виждали разгневен, не са чули от него да нагруби или обиди някого. Дядо Борис закусва винаги в 8 часа с попара от козе мляко. Не е вегетарианец, но не обича да преяжда. Макар и на 102 години, Борис Дамянов има ясно съзнание и паметта му не му изневерява. През живота си е видял и възходи и падения. На 8 години остава сирак, след като баща му е убит от вражески шрапнел някъде в Източна Тракия, в началото на Балканската война. През 1924-та година дядо Борис постъпва във военното училище на Негово Величество. Твърди, че и днес все още може да разглоби картечница с вързани очи. За изрядната му служба цар Борис Трети го награждава със златен часовник. Столетникът помни и атетната в църквата „Света Неделя” през 1925-та година. През 1929-та , заради недоимъка и бушуващата в цял свят икономическа криза Борис Дамянов е принуден да се раздели с наградата от монарха и продава златния часовник за 5 хиляди лева на един софийски евреин. През царско време дядо Борис е съдържател на кръчма, общински съветник и селски кмет. Опитите му да спаси съселяните си от тежките военни налози през 1942 година му спечелват омразата на околийските власти. През есента на 1943-та е мобилизиран и изпратен в българския окупационен корпус в Източна Сърбия. Разпределен е в град Неготин като командир на картечно отделение. Дядо Борис ясно си спомня как българските офицери безжалостно са разправяли с мародерите сред войниците, дръзнали да крадат от местното население. След 9-ти септември 1944 година кръчмата на Борис Дамянов в родното му село Малко Борисово, сега Правище, е разрушена и на нейно място построяват читалище. В смутните времена на червения терор го спасява случайното стечение на обстоятелствата, че е напуснал кметския пост малко преди преврата. Столетникът твърди, че въпреки кръчмарството, никога не е близвал ракия, нито пък е палил цигара. Обича един път в седмицата да пийне по чаша вино или бира. Дядо Борис си спомня и някогашните селски седенки, на които дипленето на тютюн се превръщало в любовна игра. Така се запознал и с покойната си вече съпруга баба Запряна. Днес 102 годишният дядо Борис Дамянов от пловдивското село Правище има 6-ма внуци и 9 правнука. Живее при синовете си в град Стамболийски. Информацията е на М САТ Пловдив. |
Още новини от Новини от Пловдив:
