| Архитект за премахването на Альоша: Това е задача, за която са необходими огромни средства | ||||||
| ||||||
Познавах един от създателите на този паметник, известният пловдивски скулптор Иван Топалов. Още като юноша обичах да го гледам как работи в неговото ателие, което тогава се намираше недалеч от тогавашната пловдивска гимназия "Димитър Благоев". Някои изказаха мнение, че това е задача, за която са необходими огромни средства. И бяха твърдо убедени в това. И наистина звучаха много убедително. На пръв поглед доводите им изглеждаха достоверни. Наистина за да се направи път до паметника за товарни камиони, които да извозват каменните отломки, е свързано с много средства. Изтъкна се, че бетоновата носеща конструкция вътре в паметника е много здрава и е армирана със стоманени релси. В случая за мен е интересна техническата страна на въпроса. В продължение на много години живях на Понеделник пазара. Имах възможност да гледам как и по какъв начин каменарите разбиваха твърдия сиенит. Между двата минерала гранит и сиенит като свойства и състав разликата е минимална. Особеното е, че сиенитът е доста рядко срещан минерал в природата и изобщо по света за разлика от гранита. И затова пловдивчани трябва да ценят и пазят този дар на природата. Каменарската професия е почти на изчезване в България. Вероятно все още може да се намери майстор каменар. Тези майстори каменари знаят къде да направят отвора в камъка, където се поставя взрива. Знаят колко взрив да сложат в дупката. Знаят колко дупки трябва да се направят, на какво разстояние една от друга. Благодарение на техните знания и умения разрушаването на един каменен или бетонов елемент може да стане съвсем елегантно и безпроблемно независимо колко е голям. Те могат да сринат този елемент така, че от него да остане само една купчина каменни отломки. Извозването на каменните отломки също не е проблем за този, който знае как да го направи. Преди години бях писал за срутището на Джамбаз тебе, което стана през една нощ. Може би за него си спомня моя приятел арх. Петър Дикиджиев. Тогава се изсипа огромна скална маса, която трябваше да се премахне. Разбира се, път до там няма и не можеше да се направи. Решението беше много просто. От мястото, където се срути скалната маса, до градинката в подножието на тепето се направи един улей от здрави дървени талпи. По този улей се изсипваше скалната маса и от него директно тя попадаше в каросерията на самосвалите ,които влизаха в градинката на заден ход. Камионите за да влязат в градинката се наложи да разбият част от красивата каменна ограда. Няколко месеца продължи извозването. За мое огромно съжаление тази красива каменна ограда по късно изцяло беше премахната. На кого ли е пречила? И къде ли са отишли каменните късове, от които тя бе изградена? Каменната ограда наподобаваща тип циклопна зидария е приложена на много други места на Джамбаз тепе. Заслужава си човек да я разгледа по подробно, но тава е друга много дълга тема. Една огромна тема са естествените материали, които се прилагат в архитектурата. Лошо е, че създателите на архитектурните проекти трудно могат да различат гранит от сиенит, не знаят какво е базалт или бигор, риолит. Дали може някой да различи по аромата дървесината от дъб от тази на бук или бреза?! Изкуственият интелект ще ни помогне. Из спомените на арх. Олег Каразапрянов |
Още новини от Новини от Пловдив:
