| Сръбско издание: Пловдив е осеян със стотици гробове на наши войници | ||||||
| ||||||
Под това заглавиe контролираният от режима на президента Александър Вучич вестник "Курир“ публикува обширна статия за "българските зверства над сръбските войници в миналото". "Сръбски кости са разпръснати из цяла България, хиляди мъченици са оставили живота си в битки и особено в лагерите тук, в чужбина, без дори да познават гроба си. Затова тези 450 жертви, чиито имена са на паметника, са синоним на хиляди други мъченици, а издигнатият паметник и запалената свещ са послание към всички тях." Това пише медията и показва снимка на Сръбско военно гробище в София. - Тодор Анджелович, Милько Стоянович, Светолик Дискич, Йеленка Милошевич, Андон Маркович, Драгич Василич, Саватие Аничевич... - редят се издълбаните имена на плочата. В статията се отбелязва още, че сръбски цивилни са били отведени в 22 български лагера по време на Първата световна война. "Сливен, Шумен, Стара Загора, Горне Паничарево, Горня Джамия, Пловдив, Хасково, Александрово, Карлово, Провадия, Ломпаланка, Търново, Силитлия, Перник, Добрич, Варна, Джумур джина, Йедрен, Пазарджик... са синоним на мъчение и смърт, пише историкът Милован Писари в книгата "На Балканския фронт – война и престъпления срещу цивилното население в Сърбия от 1914 до 1918 г.“ "Те не са тук случайно. Българите започват своята борба за национално освобождение, духовно освобождение, от сръбските земи и с помощта на сърбите. Първата българска легия е сформирана през 1862 г. в Белград под покровителството на нашия княз Михаил, който е родоначалникът на великата идея - обединението на Сърбия и България. Той беше подкрепен и от Наполеон III и много теоретици смятат, че тя щеше да се осъществи, ако не беше убийството на княз Михаил през 1868 г.", се казва още в проправителственото издание, цитирано от БГНЕС. "Никога не бих повярвал, че това може да се случи в Европа, и то през 20 век. През февруари 1917 г. Поморавието се разбунтува. Репресиите бяха ужасни. Видяхме, когато дойдоха в Пловдив през зимата и в снега, без никакви средства, най-жестоко подгонени като стадо от хиляди интернирани, голяма част от които жени с бебета, деца, които плачеха, старци над 70 години ...Мнозина умираха от бедност и умора“, пише френският лейтенант Кош до сръбското военно министерство на 16 октомври 1918 г. ", цитиран от Писари. В Сливен "гладът, побоищата и ужасните условия причиняват смъртта на 4142 души от 6 юни 1916 г. до 5 ноември 1918 г.“, докато в Пловдив "през първите осем дни цивилните, вече изтощени от пътуването, трябваше да се хранят трева." Международната комисия в края на войната, както пише Писари, заключава, че "условията, при които са живели интернираните в лагерите, са били такива, че се е смятало, че е желателно тяхното унищожаване“. Терорът продължава и след капитулацията на България на 29 септември 1918 г. "Българите всеки ден вършат убийства между селата Божица и Проса, по пътя, по който нашите се връщат в родината си“, пише между другото. Според първоначалните анализи на сръбските власти, посочва Писари, повече от 25 000 цивилни и около 16 000 войници са загинали в лагери в България след подписването на примирието (доклад на сръбския консул в Прага Вукович). Статията завършва със списък с "38 български населени места, където има избити сърби“, завършва с многозначителното послание: Да, ние знаем и помним! В този списък се посочва, че в Паничарево има най-много жертви - 987. Следва Пловдив - 703, София с 680, Шумен - 269 и др. |
Още новини от Национални новини:
