| Най-добрият начин да се сравнява това, което е било по времето на социализма, е да се гледа покупателната способност на доходите | ||||||
| ||||||
В табличен вид в нея са проследени стойностите на средната работна заплата през 1984 година и четири десетилетия по-късно, т.е. през 2024-а. Нейният автор, който обаче не е посочен, успява да изчисли колко литра бензин и мляко, както и колко килограма свинско месо и брой хлябове, а също и колко киловатчаса електроенергия, сме могли да си позволим спрямо въпросната надница. Въпреки липсата на уточнения за кои видове пшенични изделия или млечни продукти става дума точно, а също и от коя част на прасето е месото, казано разговорно, впечатление прави и друго – сравнението на лева днес с лева от преди. Подобен е и случаят с появяващата се периодично картинка в социалните мрежи, изобразяваща бензиностанция от преди близо половин век, пред която на опашка чакат автомобили, придружена от напомняне за "цената на бензина у нас", но в стотинки. Така в края на януари напомненянето на цените на различните видове горива, част от които вече не могат да бъдат открити в безнзиновите колонки из страната, заживя нов живот, споделено десетки пъти, заедно с призива "Всеки може да сравни преди и сега ...". От екипа на "БНР-Проверка на факти" се свързахa с експерти – един от икономистите-статистици, които наскоро издадоха изследване, което проследява реалните доходи и покупателната способност на българите в рамките на три периода – Комунизъм (1948-1989 година), Преход към пазарна икономика (1990-2002 година) и Период на европейска интеграция (от 2003 година до наши дни). "Живеем в съвсем различно време - пазарите са различни, икономиката е отворена. Преживяхме огромни инфлационни процеси и имаме спомени за тях, така че няма как да сравняваме лева от миналото с лева от днес", подчета в интервю за рубриката доцент Ралица Ганева от Софийския университет "Свети Климент Охридски". "Ако ние искаме да сравняваме миналото със съвремието е хубаво да избягваме сравнения от рода на "какво можех да си купя с едно левче преди и какво мога да си купя с едно левче днес" - просто не са едни и същи левовете, не е едно и също времето. Хубавото на тези години е, че за дълги периоди цените бяха фиксирани и другото хубаво е, че има документи, официални публикации с тези цени, така че човек не може да се заблуди. Много често в публикациите, които виждам има несъвсем коректни данни и изводи, които се правят на база на тези данни". "В общия случай, което, разбира се, го прави валидно и за горивата, ще кажа следното: да сравняваме 1 лев от 1984-а година с 1 лев от 2024-а година не е коректно", посочи доцентът в коментар на първата публикация със сравнения: "Това, че валутата носи същото име, не означава, че ние боравим с една и съща валута. Имаме смяна на парите през 1999 година, когато махнахме три нули отвсякъде - от цени, от банкноти, от заплати. И въпреки, че повечето хората са с усещане, че това неозначава, че сме си сменили валутата, напрактика ние сме я сменили. Неслучайно и новото наименование, т.е. новият код, по който наричаме българския лев е BGN, а старият беше BGL. Не може така директно да се сравняват цени от едно време", категоричен е експертът, напомняйки, че страната ни сменя своята валута четири пъти за половин век. "За да се ориентирате само ще кажа, че без да отчитаме инфлацията, ако средната заплата в София днес е около 3 000 лева, ако нямаше деноминация, то средната заплата щеше да е 3 000 000 лева, а средна заплата от 200 лева 1984-а с ония левове означава, че в днешните ни пари това са 20 стотинки. Това мисля, че много ясно показва колко трудно е директно да се сравняваме и ето защо най-добрият начин да се сравнява това, което е било преди с това, което е днес, е да се гледа покупателната способност на доходите", посъветва доцент Ралица Ганева хората как сами коректно да изчислят дали тиражирани в социалните мрежи данни и сравнения са точни и дори верни. В своето съвместно изследване с доцент Калоян Ганев и професор Мартин Иванов, озаглавено "Реални цени, реални доходи и покупателна способност през комунизма, прехода и европейската интеграция", те проследяват стойностите на няколко хранителни стоки, както и на алкохола като използват официалните данни, публикувани от Националния осигурителен институт, Централното статистическо управление и Националния статистически институт. От миналата година НСИ разполага и с обновена дигитална библиотека, част от която са статистически годишници, в които са поместени и цените на богата гама от стоки и услуги в годините. Сравненията обаче, са трудни, не само, защото в годините назад не е имало единен индекс, както каза за БНР доцент Ралица Ганева, но и защото информацията за някои периоди е по-трудно да бъде открита: "Първите години на новата икономика на комунистическия режим, статистически годишници умишлено не са издавани в началото на 50-те. Преразказано на нашия екип от свидетели на времето е, че тогава не са публикували нищо официално, защото се изчаквали да достигнем американците и западноевропейците, за да ги изненадаме с напредъка. След ВСВ до средата на 80-те има откъслячни данни, но ние намерихме архивни документи, които са за служебно ползване и успяхме да върнем лентата назад максимално". "И другият период, който се оказа много труден е точно началото на Прехода, защото информацията за 1989-а е трябвало да бъде публикувана 1990-1991 година, но тогава настъпват промени и малко са пропуснали детайлното публикуване", добави експертът, както и уточи, че в България има данни за цените и потреблението на домакинстраната от 1750 година насетне, тъй като статистиката ни след Освобождението е една от най-развитите в Европа. Въпреки това в изданията, които периодично препубликуват статии за стойностите на горивото през 1969 година, липсва коректно посочен първоизточник на тези данни. Нашата проверка на публикацията в социалните мрежи от този месец, позоваващ се на въпросните данни, установи и че снимката, с която тя е придружена, не е от България, а от Русия. Сред албумите със стари фтотографии във форум, този кадър е споделен под заглавие, в което е уточнен и адресът на автомобилната бензиностанция (АЗС – "автомобильная заправочная станция"), както и че направен в Москва през 1967 година. За сравнение, в публикациите, където се тиражират цените на на А-66, А-72, А-76, АИ-93 и АИ-98, снимките са от нашата страна: Именно на най-често използваната снимка на бензиностанция, направена в Бургас през 80-те години, ясно се вижда не надпис "БЕНЗИН", а типичното за тези съоръжения лого на "Петрол" – държавното снабдително преприятие, създадено през 1948-а година и предназначено "да снабдява народното стопанство с необходимите петролни деривати чрез поделенията в страната", както е посочено на сайта на Транспортния регистър за компанията, която в наши дни е частна. В историческата справка се напомня и през същата година е приет Закон за държавния монопол над петролните продукти, с който държавата налага контрол над горивата, чийто конкретни стойности варират в годините на негово действие. Освен в материали под заглавие "Бензин за Стотинки: Как Карахме През 1969 година а през скапаната демокрация е близо 3 лева", коректна снимка откриваме и в анализ, посветен на живота в комуниститеския период у нас в сайта socbg.com. Публикацията, от която е част снимката на бензиностанция край Плевен от 1977 година, е третата от поредица, посветена на сравненията на цените на стоки и услуги, включително и на транспорта, за който доцент Ралица Ганева каза: "Обобщено цената на транспортните услуги - било то градски транспорт или междуградски, наистина е била по-ниска от преди 1989-а. В годините на Прехода цената започва рязко да нараства и в днешно време е относително по-висока спрямо миналото. Но цeната на горивата определно като относителен процент от дохода, който е нужен, за да се закупи определено количество, определено днес е по-ниска и всеки може да го провери, т.е. да вземе средна заплата от близкото минало, да вземе средна заплата от НСИ и да види колко литра бензин би могъл да си закупи с една средна заплата". Този тип стоки и услуги "изискват един допълнителен анализ и уточнения, свързани с политиката. Примерно на горива – условията, при които са били внасяни и при които се внасят днес, международните пазари и доколко ние сме били зависими от тях", напомни икономистът. "През социалистическия период цената на електроенегията, както и на този тип услуги е проследявана в рамките на индекс. Много ясно може да се проследи какво се е случило през целия период на социализма, през Прехода и след това, с реалната им цена и покупателната способност на доходите спрямо тях", добави доцент Ралица Ганева. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Внушенията, създадени от публикации в социалните мрежи, които сравняват цените на храни, стоки и услуги, както и на електроенергията, и на горивата през годините преди и след България става демократична република, са ПОДВЕЖДАЩИ. Липсата в тях на официални източници на тези стойности, както и използването на неточни снимки, може да подведе аудиторията. Манипулация на общественото мнение в една или друга посока може да се получи и заради директното, некоректно сравнение на цените в български левове във времеви периоди, в които стойността им е различна, включително заради редица зависещи или не от държавата икономически фактори. |
Още новини от Национални новини:
