©

Тракийската крепост на връх Драгойна е една от най-големите тракийски крепости, известни до момента. Разположена е върху цялата площ на две кулминации на върха - Голяма и Малка Драгойна, свързани чрез седловина с малко възвишение върху нея. Макар и да не е висок (813 м) върхът се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км - до Пловдив на запад, зад Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Върхът е видим в целия този район и впечатлява всеки, който преминава оттук.

За първи път обектът е споменат от бележития български археолог проф. Иван Велков през 50-те години на миналия век, а от 2004 г. се организират редовни археологически разкопки под ръководството на Елена Божинова. "Според резултатите от проучванията ни крепостта е функционирала без прекъсване от началото на Късната бронзова епоха (ХVІ век пр. Хр.) до края на Ранния елинистически период (ІІ век пр. Хр.). През Късната бронзова епоха обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от откритите фрагменти от вносни микенски съдове от ХІV век пр. Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия и единствената на север от Родопите. Местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред един от водещите центрове в Тракия през този период", обяснява ръководителят на разкопките Елена Божинова.

Обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване. Върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия. Вп

©

ечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи.

Сред най-интересните предмети са и стилата (уреди за писане), които извън одриската столица Севтополис са единствените, намирани до момента на тракийски обект. Сред откритите материали има още фрагменти от местни и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, глинени (зарове, прешлени за вретено, пулове) и метални (фибули, инструменти, ножове) находки, стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри показват, че тук е съществувала металургична работилница.

Тракийската крепост на връх Драгойна е добре известна на българската и международната научната общност, но е слабо позната сред масовата публика. Трудният достъп не позволява Драгойна да се развие като обект за масов туризъм, но крепостта вече привлича специализирани туристи, които я посещават заради интересните археологически находки и природните дадености на района.

Археологическите проучвания на тракийската крепост на връх Драгойна се осъществяват с финансовата подкрепа на Община Първомай и с моралната и материална подкрепа на местните жители и бизнес.