© Plovdiv24.com
Симеон Йорданов

Идва 17 май. За някои хора това ще е края на сезон 2007/2008 и началото на манията Евро 2008. За други, в следващите две седмици ще е мигът на доказване. Както самият Канатларовски сподели, в периода 17-31 май, юноши, предостъпени и неполучили достатъчен шанс за изява играчи, ще опитат да впечатлят ръководителя на мъжкия отбор, за да получат доверието му. Чудесна инициатива, между другото. Но ще си позволя да ви занимая с въпроса, свързан със собствените наши кадри, които чакат този заветен момент. С уточнението, че е срамно същите да са били в двора на стадион "Локомотив" в продължение на години, а бъдещето им да се решава от половин дузина тренировки и 2 спаринг-мача със съотборници, с които ще се събереш за първи път в живота си на един общ терен.

На 17-ти май ще бъдат отзовани имена от школата на възраст 17-18 години или т.н. "Старша възраст" - набори 1989, 1990 година. След онзиденшната катастрофална загуба на най-големите с 0:5 от Спартак-С-94, определено се вижда, че "Старша А" последва примера на предшествениците си, които в изминалите години стигаха до своя връх, но в последната година от "следването" си, се сгромолясваха звучно.

Момчетата, родени през 1990 година в момента са най-добре представящите се родни таланти на Лаута и от тях със сигурност има футболисти, които имат качествата да радват публиката на Локо в големите му мачове. Но всичко казано дотук бе с една-единствена цел - да ви занимая с една конкретна фигура, която се появи на хоризонта тази зима - фигура с внушителна визитка и много спорни футболни качества. Последното е работа на треньорите - тези, които разбират от футбол. Става дума за юношата на Левски (София), преминал пробен период в Селтик (Глазгоу) и поритал в Малта. Стъпи на Лаута по време на зимната подготовка и треньора Ясен Петров, получи одобрението му да тренира с мъжкия отбор и да защитава екипа на Старшата в официалните им шампионатни мачове. Респективно е неизменен титуляр в селекцията на Асен Чотров, а в един от най-напечените мачове - вчерашния срещу Родопа, същият ляв полузащитник изрита без топка противников играч и заслужено бе отстранен с червен картон. Мачът бе напечен, защото, поради разнообразни контузии и наказания, Старшата бе лишена от услугите на 4 ключови играчи, в това число и капитанът им Христиан Попов. А мачът на третия в класирането Локомотив бе срещу четвъртия Родопа, а залогът - дългата битката за републиканско, което изискваше победа. Тя бе постигната трудно, с 2:1, макар и без Симеон Йорданов повече от едно полувреме.

Това безспорно бе капката, която преля чашата на търпението ми - на обикновен страничен наблюдател, имащ удоволствието да наблюдава по-голямата част от срещите на Старша Б тази пролет. Излишно е да отчитам, че Йорданов в момента се ползва с привилегията на незаменим титуляр, но гадната миризма на гнило определено не почва на ниво ДЮШ. Всъщност халфът трябва да разполага с невероятни връзки (мениджърски, бащински или кой знае какви...), тъй като определено се откроява от връстниците си. Само че с пълна футболна неграмотност и некадърност, виждащи се с просто око. Освен, че руши цялостната игра на наборите си, отдалеч се вижда прекомерно високото самочувствие и абсолютния непукизъм, с който юношата на Левски се отнася спрямо останалите, включително и рехавите забележки от страна на старши-треньорът Асен Чотров. Както по-горе казах, за качествата на кой да е играч да се изказват специалистите. Всеки заинтересован, моля да заповяда на някой предстоящ мач и сам да си извади бележки за по-горе казаното от мен.

Така или иначе, защо ли ви занимавам с този проблем? Шуробаджанащината не е проблем само в Локо Пловдив, нито пък е първото подобно явление на Лаута. На прима-виста се сещам и за един македонски самозванец с горе-долу сходно име - Симон Марковски. Той дойде на Лаута със статута на голямото футболно бъдеще на западната ни съседка, държа се надменно и за капак поиска фланелката с номер 8, която от години е замразена в чест на великия Христо Бонев-Зума. Набързо Симон Марковски изчезна и от две години - ни вест, ни кост.

Тук обаче, явлението с юношата на "сините" може да не се окаже толкова краткотрайно и безболезнено. За себе си съм спокоен, че от футболиста Симеон Йорданов футболист няма да излезе, само че питането в задачата е друго? Какво ще направи ръководството на Локомотив Пловдив, за да не унищожи микроклимата в поредната старша юношеска формация, в която все още има настроение, има футбол... има надежда, че нещо родно и черно-бяло може да заслужи шанса си при мъжете. Не, доверието го получава един очевидно псевдо-футболист и връзкар, който под ръководството на Канатларовски, Садъков и компания се учеше преди 4 дни на главния терен на Лаута как да разтяга ДЪЛГИ и ТОЧНИ пасове. От ръководството на Локомотив са глухи за бесните подхвърляния на родителите, които с погнуса наблюдават как един дошъл от майната си получава на тепсия титулярното място, демонстрира богопомазаност и недосегаемост, а всъщност на терена е нищо повече от една кръгла нула. Какво трябва да си мислят децата на тези родители, които вместо да играят на терена, трябва да отстъпят мястото си на един самозванец със солидна визитка, която в крайна сметка се оказа просто вкусна медийна храна. Глухи ли сте, че на вчерашния мач срещу Родопа от пейката на Асен Чотров се подмятаха иронични шеги и подмятания по "нечий" адрес, на който даже се и чудя (иронично) дали не му е дошло времето да поведе "черно-белите" с капитанската лента. Това наистина би бил подходящ десерт на тази откровена гавра. Със сигурност, ако бях на тази пейка, екипиран, в готовност да помогна на съотборниците си в победата, то със сигурност щях на момента да реша да спра с футбола. Какъв ли стимул имам при вида на цялата тази грозна картинка?

А може би идва реда на най-сладкото (гнусното) в целия шоколадов сюрприз. Има ли договор Симеон Йорданов с ПФК "Локомотив" Пловдив и какво гласи той? Кой го е подписвал и с какво клуба се ангажира спрямо горепосочения. Уверявам ви, там нещата направо са отблъскващи. Кой е имал "келепир" от всичко това и кой ще понесе отговорност за написаното на този важен документ?

И на кой му пука за школата, изобщо, след като подобни плевели с радост се поливат по единствения ни затревен помощен терен, на който родните таланти се радват, че поне играят мачовете си. Виновниците със сигурност са тези, които със съжаление установяват, че Локо няма юноши за големия футбол. Еми как ще има, след като те рано-рано се отказаха от футбола, като гледат реалността. А тя е, че на Лаута футбол не вирее.

За малкото останали такива идва 17 май, денят, в който ще трябва да се преборят със себе си да покажат на същото това ръководство, че през всичките тези години са съществували, но никой не е знаел.

Източник: Стоян Грозлеков, Lportala.net