©

Енчо Пиронков (роден в 1932 г.) е от поколението художници, което през 60-те години на ХХ в. осъвремени облика не само на пловдивската живописна школа, но и на българското изобразително изкуство. Във времето на тоталитарната култура те създадоха и развиха ново съвременно пластическо мислене, което ги приобщи към европейските художествени процеси и постави началото на българския модернизъм чрез утвърждаване на нов възглед по отношение на формата и колорита.

Стилът на Енчо Пиронков се отличава със силен експресивен жест, с чувство за спонтанност и естественост. Той фрагментира картинното пространство и вписва в него фигури заемащи ритуални пози. Общуването с тези композиции е драматично подсилено от своеобразна мистиката на посланието и от характерно силно противопоставяне на светло-тъмно в тях. Светлината струи от формата не като осветление, а като структурно и поведенчески определящ фактор. Тъмнината дава простор на въображението, тя е особен вид лично откровение, тайнство, което не трябва да излезе наяве.

Тази живопис е изградена на принципа, че ако един отрязък от нея (детайл) не бъде зает от нещо, ще бъде зает от друго. При анализа й установяваме неща, които вече сме познали и признали при първия поглед. Тя се разпознава без да се налага да бъде познавана. Тя внушава чувство на убеденост, на сигурност, на специална атмосфера и образи, чието описание се изплъзва. Въпреки че е убедителна, не подлежи на обяснение. Изглежда като създадена, без да бъде предизвикана, като получена, без да бъде получавана. Като действие, което не се предхожда от желание. Живописта на Енчо Пиронков е правене не в обикновения смисъл на думата, тя е състояние непредизвикано от воля.

Това изкуство разви и обогати съвременните пластически възгледи и идеи. Създаде част от новата митология в българската живопис.