 © Bulfoto |  |
Проблеми с любовните връзки, алкохола и нощните излизания са най-честите причини семействата да подават молба за прекратяване на настойничеството. Това показват данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП)."Кандидат-осиновителите преминават курс на обучение, за да са подготвени за всички предизвикателства, но понякога трудно приемат възрастовите промени", обясни експертът в дирекция "Закрила на детето" към агенцията Нина Кънчева. Нерядко се случвало след развод детето да се окаже нежелано и да бъде върнато в институцията, от която е било взето.
"Има осиновители, които се отказват от детето, защото не го чувствали като свое", признават социални работници. Поради тази причина през миналата година майка от Варна върна в сиропиталището 3-годишно дете едва 4 дни след като го беше осиновила.
Преди да се стигне до разсиновяване, осиновителите и детето посещават център за социални услуги. Там със семейството работят служители, които трябва да установят дали тази стъпка би била в интерес на детето. Статистиката все пак показва, че през последните години делата за отказ от приютеното дете намаляват. През 2011 г. са подадени 11 молби за прекратяване на настойничеството, през 2012 г. - под 4, а през миналата броят им е 9. Шест от делата вече са приключили и децата са върнати в специализирани институции или приемни семейства. В същото време в регистъра за осиновяване има над 1300 семейства, които чакат дете.
През миналата година в страната са осиновени 737 хлапета, което означава, че средно над 60 деца са намирали нов дом всеки месец. Според експерти от АСП промените в Семейния кодекс и в наредбата за осиновявания са улеснили максимално процедурата.
"Семействата, които чакат с години, са тези, които поставят прекалено много условия за възрастта, етноса, дори цвета на очите на детето", обясниха социалните.
От неправителствени организации настояват за още една промяна в законодателството, с която тайната на осиновяването да отпадне.
"На практика роднинските връзки на детето се скриват, а това нарушава техните права, които конвенцията на ООН по правата на децата гарантира", заяви Дани Колева от Националната мрежа на децата. Тя припомни, че това е една от препоръките, които Съветът по правата на човека към ООН отправя към България вече няколко години.
Източник: в. "Монитор" |
