©

Окончателният му текст е подписан от представителите на Великите сили /Англия , Австро-Унгария, Германия, Италия,Франция, Русия и Турция/ на 14.04.1879 г. в Цариград.

Само два дни по-късно, на 16-и април, в Княжеството е приета Търновската конституция. Това напомня, че въпреки различния си статут, двете Българии следват близки пътища на следосвобожденско развитие.

Френският текст на Органическия устав е счетен за официален и автентичен. Печатан е в Цариград в печатницата на Целих, през 1879 г. Има български, гръцки и турски превод. Българският превод е направен от Георги Груев.

Издаден е само веднъж в печатницата на Христо Г. Данов през 1879 г. Препечатването му е забранено. Състои се от 15 глави, 495 члена и 13 притурки от закони и правилници, които можели да се изменят от Областното събрание.

След влизането в сила на Устава като основен закон на областта, за неин пръв генерал-губернатор с петгодишен мандат през май 1879 г., е избран Александър Богориди.

Генерал-губернаторът ръководи изпълнителната власт заедно с Частен съвет (Директорат). Законодателният орган на Източна Румелия се състои от 56 члена и се нарича Областно събрание.

В административно отношение Източна Румелия е разделена на 6 департамента /окръга/ и 28 кантона /околии/.

Въоръжените сили на областта са: милиция (войска) и жандармерия (полиция). Органическият устав утвърждава Източна Румелия като многонационална област и затова определя употребата на три официални езика: български, турски и гръцки. Съгласно една допълнителна поправка обаче, наложена от руските представители в Европейската комисия, за официален език по места се приема този на преобладаващата част от местното население. Така българският език се налага като официален почти за цялата област.

Името е Румелия, но областта е с преобладаващо българско население - 573 560 от нейните 815 946 души са българи.

Наричат малката държавица "Втора България", както и "държавата-сестра". Съществува само седем години, през които българското общество демонстрира своя потенциал за самостоятелно развитие. В главния град Пловдив живеят и работят личности, чиито имена трайно се вписват в модерната българска история. Румелийският политически и духовен елит, най-представителният в нова България, има благородната амбиция да изгради управление, което да бъде истински контраст на предходната власт. И го постига.

Издание на Органически устав е част от експозицията "Съединение на България от 1885 г.", която е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия на пл. "Съединение" № 1.