| За националния празник и националното самочувствие | ||||||
| ||||||
Любопитно е в тази връзка прозрението, което един от най-горещите застъпници за освобождението на балканските народи, руският писател Достоевски, прави в своя ежемесечник “Дневник на писателя” през есента на 1877 г.: “Да си представим, че турската империя вече не съществува, Балканският полуостров е свободен и живее нов живот. Под каква форма ще се появи свободата за тези малки племена, е трудно да се предрече – ще има ли някаква федерация между тях или ще се появят отделни малки държави с владетели, призовани от разните кралски фамилии? Трудно е също да се предскаже ще разшири ли границата си Сърбия или Австрия ще й попречи, в какъв обем ще бъде България, какво ще стане с Босна и Херцеговина, в какви отношения ще бъдат новоосвободените славянски народи със съседите си румънци и гърци. Ще бъдат ли в крайна сметка всички тези земи и земици напълно независими или ще се намират под покровителството и надзора на “европейския концерт”, включващ и Русия, не се наемам да кажа. Но две неща са сигурни: 1) скоро, пък и да не е толкова скоро, но всички славянски племена на Балканския полуостров непременно ще се освободят от турското иго и ще заживеят нов, свободен и може би независим живот, и 2) … към Русия няма да има, и никога не е имало, толкова омраза, завист, клевети и дори явни врагове, каквито ще станат всички тези славянски племена веднага щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да ги признае за освободени. … сигурен съм, че ще стане точно така и не заради някакъв низък и неблагодарен характер на славяните – техния характер е като на всички други – а просто защото тези неща в света по друг начин не могат и да станат. Няма да се разпространявам, но знам, че в никакъв случай не можем да очакваме благодарност. След освобождението си те ще започнат новия си живот с това, че ще си изпросят от Европа, от Англия и Германия, например, покровителство за свободата си. Ще започнат с това, че ще убеждават самите себе си, че не дължат благодарност на Русия, напротив, едва са се спасили от нейното властолюбие и ако не се намеси Европа, тя, вземайки ги от турците, би ги глътнала на момента. Сегашната война, например, мислите ли, че ще я признаят за подвиг, предприет за тяхното освобождение? За нищо на света няма да я признаят! Напротив, ще представят като политическа, а после и научна истина, че ако я нямаше Русия, те щяха да се освободят от турците сами или с помощта на Европа, която пък, също ако я нямаше Русия, не само не би имала нищо против тяхното освобождение, но и сама би ги освободила. Това хитро учение впоследствие непременно ще се развие в научна и политическа аксиома. Нещо повече, дори за турците ще започнат да говорят с повече уважение, отколкото за Русия. Може би цяло столетие, дори още по-дълго, те ще треперят за свободата си и ще се страхуват от властолюбието на Русия, ще се умилкват на европейските държави. Особено приятно ще бъде за освободените славяни да тръбят пред света, че те са племена образовани, способни на висока европейска култура, докато Русия е страна варварска, тъмен северен колос, гонител на европейската цивилизация. … Помежду си тези земици винаги ще се карат, вечно ще си завиждат и ще интригантстват една срещу друга. … И всички ще подозират Русия в стремеж да разшири териториите си за тяхна сметка, какъвто тя няма и не би могла да има, и това подозрение ще е живо още сто години.” Разбира се, Достоевски разглежда темата в светлината на панславянската доктрина, чийто привърженик е, но това не му пречи да прозре до голяма степен психологическата нагласа на малките народи и бъдещите политически процеси. Е, в крайна сметка писателят говори за един стогодишен или малко по-дълъг период. Може би вече сме в края му и все пак ще успеем да прозрем границата между раболепието и благодарността, ще съумеем да се отърсим от глупавото чувство за срам и ще придобием истинско самочувствие. Иначе, ако толкова много държим на “нещо наше си”, дайте да направим национален празник 1 март. Традицията на мартениците поне си е наша, никой няма да ни я оспори, пък и ще покажем, че можем да бъдем весели, остроумни, жизнени. Че можем да празнуваме. |
Още новини от Аналитични новини:
