| Днес празнуваме Тодоровден | ||||||
| ||||||
Този празник е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се главно за здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуално на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица или варене. От специалните обредни хлябове, приготвени от жените, се слага в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Според поверието през тази седмица нощем из селото броди св. Тодор, който язди на бял кон. Светецът се представя като кара-кон или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. През Тодоровата неделя не се пере и мие, не се чука с бухалка, за да не пада гръм и да не бие град през лятото. В Западна България се изпълнявa и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая невестата отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избранниците си, а те им връщат подаръци. На този ден обредната трапеза включва пита с мая, леща, супа от гъби, варено жито с мед. |
Още новини от Национални новини:
