Веселин Плачков придоби космическа популярност с първата си роля в киното и след първата й прожекция. Преследват го журналисти, камери, почитатели. "Не си пожелавай нещо, защото може да ти се случи", са казали мъдреците. Ако актьорът от плевенския театър "Иван Радоев" е мечтал за слава, тя вече го задушава.

Притесняват ли го критиките и за коя роля мечтае след тази на Апостола, Плачков отговаря пред "Стандарт".

- Г-н Плачков, вярно ли е, че когато са ви предложили ролята на Левски, много сте се уплашили? По думите на Максим Генчев "душата ви се е свила"?

- В началото си пуснах снимките, но не ме избраха. Харесаха Димо Алексиев, но той не пасвал по ръст на останалите. Тогава Максим ми каза: "Виж, моето момче, ще дойда да те гледам, ако си талантлив, те вземам!". Съгласих се, без да знам за коя роля ще ме избират. "Каквото и да е, ще е добре", казах си. И изведнъж Генчев казва: "Имаме си Левски!". Беше малко стресиращо. Ако знаех за какво се явявам на проби, може би щеше да е друго.

- Вече няколко пъти гледате филма. Какво мислите?

- Доволен съм. Харесва ми, че е направен за умни хора, че трябва да мислиш, да си българин, да си сърцат и да познаваш историята. Защото на неподготвените хора ще им е трудно да разберат много неща. А ще принизим филма, ако започнем да слагаме надписчета от рода: "Този е Евлоги Георгиев" или "Онзи е неговият брат".

- Не ви ли се струва малко дълъг?

- В нашето съвремие свикнахме всичко да е припряно. Понякога така ме питат за представления, сега пък за филма: "Защо 3 часа, нека е по-кратичко, набързо да мине, да видим нещо и да си тръгваме". Ами такъв - по-добре да не влиза!

- Около филма имаше скандали, снимките спираха поради липса на пари. Това не ви ли отчая? Не си ли помислихте, че никога няма да бъде завършен?

- В моя живот е така, винаги знам, че нещата стават. Търпелив съм и в това ми е силата. Като съм сигурен, че нещата стават - стават. С пораженчески дух не се стига доникъде. И на мен ми се иска да отида на снимки и да ме чакат каравани, кетъринги и много пари, но това вече е играно. По-достойното е да тръгнеш ей така, от нищото. Така че наистина се чувствам пълноценен във филма. Във всяко едно отношение.

- Какво ви казаха хората, на чието мнение държите?

- Майка ми, когато не й допадне как играя, не мълчи, дори излиза от представление. Вчера (б.а. понеделник, денят на премиерата) обаче ми сподели, че е дошла със свито сърце. Страхувала се как ще се справя и въобще за целия филм, но страшно много го харесала. Както и моята игра. Въобще хората около мен сега за нищо не ме упрекват.

- На премиерата бе и 12-годишната ви дъщеря Андрея, тя какво ви каза?

- Много й хареса. Всичко й се сторило като приказка. Била щастлива. Детето си е дете.

- Притесняват ли ви негативните оценки около филма?

- Благодарен съм на съдбата. Надявам се интересът към мен да привлече публика в салона на театъра. Имаме хубави постановки, но хората идват трудно. А появи ли се някой, който продава салфетки в рекламите по телевизията например, салонът се пълни, въпреки че билетите са далеч по-скъпи. Не казвам, че известните са по-малко добри. Но известността пълни. Сега ще викат: "Левски ще играе!". Нищо, че е в някоя комедия. И сега, като не се държа героично, а играя някаква друга роля, не знам какво ще кажат. Както Руслан Мъйнов играе в Плевен сериозна Чехова драматургия и играе добре. Ама някои се чудят: "Абе, този защо не прави смешки?". Това много обърква хората. Ами утре, ако изиграя един турчин, какво правим? Сега искам да изиграя тотален антипод на Левски.

- Например?

- Някой злодей, истински мръсник.