 © Капитал | | Райнер Зигмунд събира дрехи в Западна Европа, сортира ги в Пловдив и ги изнася предимно в Третия свят |
Жълта за пластмаса, зелена за стъкло, синя за хартия - цветните кофи за разделно събиране на отпадъци отдавна не изненадват хората по българските улици. Скоро към редиците им може да се присъединят и още една група контейнери - за текстил и облекла. Събраните в тях стоки ще се насочват към бъдещия най-голям сортировъчен център в Източна Европа, който ще бъде изграден до края на годината край Пловдив. Там те ще бъдат разпределяни според вида, качеството и степента си на износване и ще поемат новата си съдба - към магазините и пазарите за дрехи втора употреба в България и по света или към преработващите машини, за да се преродят като нови дрехи и материи или като парцали за почистване.Идеята е на германеца Райнер Зигмунд, който от 25 години се занимава с оползотворяване на текстил, първоначално в родината си, а от 2003 г. се мести в България, където освен личните мотиви го водят и по-благоприятните условия за бизнеса - по-ниската цена на труда, по-ниските данъци и удобната локация, която позволява лесен достъп до различните пазари по света - от Африка до бившите съветски републики, страните от Близкия изток и останалата част от Азия. От миналата година той си партнира с фонда за дялови инвестиции BlackPeak Capital и група частни инвеститори, които заедно влагат в бизнеса 1.8 млн. лв. Част от тези средства ще бъдат използвани за изграждането на новото предприятие, което ще преработва над 1000 тона дрехи и материали месечно.
Райнер Зигмунд и съпругата му Марина са хората зад една от най-големите вериги за облекла втора употреба в страната - La Fiesta. Марката, която има 20 магазина, разположени основно в Пловдив и околността, обаче е само малка част от семейния бизнес. Близо 95% от дрехите и текстилните материали, които Зигмунд внася от Западна Европа, всъщност се изнасят - било то под формата на контейнери с облекла към страни от Третия свят, под формата на парцали за индустрията в страни като Германия, Австрия и Швейцария или като денкове вълна, памучни материи и т.н., които заминават към Индия и Китай, където се разбридват на нишки и се използват за повторното производство на дрехи.
Над половината от събраните от Западна Европа дрехи, които пристигат с контейнери в Пловдив, могат да бъдат носени отново. Те се сортират по различни показатели - вид дреха, материя, цвят, степен на износване и др., след което се насочват към магазините за продажба на дребно или чрез търговци на едро към страните от Третия свят. "В тази категория, която представлява 50-60% от облеклата и материалите, които рециклираме, сортираме над 400 различни артикула", обяснява Зигмунд. В зависимост от нуждите на пазарите, към които ще потеглят, дрехите се разделят и по допълнителни признаци като климат, традиции и религия. Около 15-20% от облеклата, които се внасят, са силно захабени и не могат да бъдат носени отново, така че използват за направата на парцали, които намират приложение в промишлеността за почистване на машините. "Произвеждаме собствена марка продукти TopCleanMe, които продаваме на индустрията", разказва германският предприемач. По думите му в европейски мащаб този пазар е все по-голям, като през последните години расте и в България, където все повече компании инвестират в нови машини, които се нуждаят от почистване. Третата категория, в която се сортират събраните в Западна Европа дрехи, е на материали, които ще бъдат рециклирани и използвани за направата на нови облекла - около 20-25%. Те се отделят спрямо вида тъкан - полиестер, полиамид, памук, дънков плат, вълна и т.н., и се продават на специализирани компании, които извършват самото рециклиране - разделянето им на нишки и производството на нови материи. По думите на Зигмунд основната част от този бизнес в световен мащаб е съсредоточена в Индия, както и отчасти в Китай, но сред плановете му е евентуално в бъдеще да разшири бизнеса си и с такава дейност в България.
"Търсенето в световен мащаб е огромно и продължава да расте, така че ще можем да продаваме цялото количество, което новият завод ще сортира", посочва германският предприемач. Обяснението е просто - от една страна, растящото световно население, което има нужда от облекло, а от друга, намаляването на обработваемите площи, които могат да се използват за отглеждането на памук.
"В световен мащаб тази индустрия процъфтява отдавна в Западна Европа и САЩ", отбелязва и Ивайло Господинов, който е един от управляващите съдружници в BlackPeak Capital.
Двамата цитират данни, според които 60-70% от населението по света купуват редовно дрехи втора употреба. Индустрията също е значим потребител на рециклирани текстилни материи, които се използват например в автомобилното производство за облицовката на купетата на колите или пък в строителството като изолационни материали.
Според проведено през 2012 г. национално представително изследване на агенцията за социологически проучвания "Маркет линкс" в магазини за употребявани дрехи пазаруват около 40% от българите. Година по-рано телефонно проучване на Market eyes отчита, че 48% от българите са купували, а 68% са носили дрехи втора употреба.
Още през 2005 г. британската благотворителна организация Oxfam оценява глобалния пазар на дрехи втора употреба на над 1 млрд. долара годишно. Основният износител е САЩ, където годишно всеки човек изхвърля по близо 40 кг облекла (по данни към 2013 г.). В Германия пък, откъдето основно купуват семейство Зигмунд, годишното потребление на облекла и текстил на човек от населението се оценява на 15 кг - като годишно в страната се изхвърлят над 700 хил. тона дрехи.
"Преди години бяхме първите, които разположиха контейнери за събиране на дрехи в Южна Германия, и тогава мнозина ни се чудеха", разказва Райнер Зигмунд. "Дотогава тази дейност се извършваше от различни благотворителни организации от врата на врата или с предварително обявяване на места и часове, където хората да могат да дойдат и да донесат ненужните си дрехи", посочва той. Сега предприемачът събира облекло и текстил в Западна Европа заедно с благотворителни организации и други частни организации като Червения кръст и Caritas. А отскоро води преговори и за започването на събиране в България с местна благотворителна организация и възнамерява да изгради система за събиране, каквато до момента в страната липсва.
Тази дейност обаче е едва началото на рециклиращия цикъл, а амбицията на Зигмунд и новите му партньори от Black Peak Capital е дейността в страната да обхване целия цикъл на оползотворяване на текстила. Част от тези планове е и изграждането на новия сортировъчен завод, който ще бъде разположен в индустриалната зона "Марица" край Пловдив. "Планираме да започнем строителството през март тази година и да го завършим до края на 2016 г.", обяснява германският предприемач. По думите му инвестицията в сградата ще е от порядъка на 1.5 млн. евро, а други около 1 млн. евро ще бъдат вложени в нови сортировъчни машини. Дори и с най-модерните технологии обаче процесът не може да бъде автоматизиран, така че предприятието ще се нуждае и от значителен брой работници. Зигмунд обяснява, че работата ще бъде организирана в три смени, като заедно с администрацията на обекта ще работят 120 - 150 души. "Без инвестицията от BlackPeak не бихме могли да направим това в толкова кратък период от време", посочва той.
Друга част от плановете за бъдещо развитие на бизнеса включва и разширяването на мрежата от магазини за продажба на дребно в България. Амбицията е в следващите три години да бъдат открити 30 - 50 нови обекта, или обща търговска площ от 9000 кв.м. В допълнение към това от ноември 2015 г. продажбата на дребно в страната се осъществява и през новата интернет платформа DressYou.bg, за която се предвижда в бъдеще да обхване и други страни от региона - най-напред Гърция и Румъния, а по-късно и Унгария, Словакия, Словения, Чехия и т.н.
Източник: в.Капитал |
