| Съдът в Пловдив за делото по продадената от културното министерство къща в Стария град | ||||||
| ||||||
Предмет на гражданско дело № 2844/1993 г. на Пловдивския районен съд е иск за това да бъде признато за установено по отношение на Община Пловдив, Държавата, “Реставрация” ЕАД, гр. София и Министерството на културата, че Сн. Ст. е собственица, по наследство от Р. Ст. - на 1/2 идеална част от дворно място в гр. Пловдив, на ул. “Петко Славейков” № 32, Старинна градска част, заедно с построената в дворното място къща, обявена за паметник на културата като Къща на Хаджи Драган Калофереца; още иск за това имотът да бъде допуснат до делба. С решението по делото Съдът отхвърля исковете поради това, че Р. Ст. придобива собствеността върху имота посредством покупка - от Т. Коюмджооглу, последната германска гражданка, възстановена в българско гражданство със заповед № 63 от 06.12.1945 г. на Министъра на правосъдието на Царство България, а че съгласно чл. 15, предл. 1 от Закона за предаване на Съветския съюз в собственост германското имущество в България - обн., ДВ, бр. 120/ 31.05.1946 г. - сделка, сключена без съгласуване със Съюзната контролна комисия, имаща за предмет предаваното на Съветския съюз германско имущество, се обявява за недействителна. Т. е. посочената покупка е недействителна, нищожна, а Р. Ст. не придобива собственост върху имота. С решение по гражданско дело № 968 от 2003 г. Пловдивският окръжен съд оставя решението на районния съд в сила. С решение по гражданско дело № 85 от 2003 г. Върховният касационен съд, 1-во гражданско отделение, отменя решението на окръжния съд с мотив, че на 08.02.1946 г., датата на покупката, Т. Коюмджооглу не е била германска гражданка, че имотът е бил освободен от режима на надзор “върху имуществата на по- даниците на неприятелските страни”, т. е. че покупката не е недействителна; връща делото за ново разглеждане от друг състав. С решение по гражданско дело № 2123/2004 г. Пловдивският окръжен съд, оставя решението на районния съд в сила с мотив, че (съгласно задължителните указания на Върховния касационен съд) Р. Ст. е придобила собственост върху имота, но че собствеността е била отнета без законово основание - предадена на Управлението на съветските имущества в България , по-късно - (за стопанисване) на българската държава, по-късно - (за безвъзмездно ползване) на Института за паметниците на културата, гр. София. Собствеността върху имот, отнет без законово основание, се възстановява, ако при влизането на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти в сила съществува реално в размера, в който е бил отнет. А след реставрацията от 1971/1972 г., включително при влизането на закона в сила, имотът по делото не съществува реално в размера, в който е бил отнет, такъв, какъвто е бил отнет. Така собствеността върху него не се възстановява на ищцата. Решението подлежи на обжалване. |
Още новини от Новини от Пловдив:
