 © |  |
От около седмица влязоха в експлоатация новите мотриси Desiro, които БДЖ закупи през януари от Сименс. И от също толкова време все по-често недоумяващи граждани си задават въпроса защо изобщо бяха закупени тези влакове - да обслужват пътниците или нечии необявени, но пък лесни за разгадаване интереси. Ситуацията е следната: новите мотриси, въпреки предварително обявените намерения да покрият неелектрифицираните жп линии на къси разстояния, всъщност тръгнаха по най-дългите - Бургас - София - Кюстендил и Добрич - Варна - София. Първата от тях минава през Пловдив и на пръв поглед запълва една празнина в разписанието - досега от 8.19 ч. до 11.47 влак за София нямаше и хората, които трябваше да пътуват до столицата в по-късните сутрешни часове, масово се насочваха към автогарата. Освен това новата мотриса предлага невижданите досега в нашите железници 2 часа и 9 минути време за преодоляване на разстоянието между двата големи града, а цената на билетите е като при останалите влакове. Чудесно, си казват гражданите, и водени от естественото желание да се порадват на невиждан досега по нашите земи лукс и да се почувстват "по-европейци", но без ясна представа за точния капацитет и условията за пътуване с тези влакове, и се запътват към Централна гара. По-дисциплинираните или нетъреливите отиват дори половин-един час по-рано. И тогава вече придобиват ясна представа. Оказва се, че на новата мотриса от Пловдив могат да се качат най-много 50 души, но заветните 50 билета отдавна са продадени. Освен това, прудупреждава строго служителката от гишето, не се опитвайте да се качите на влака без билет за него, защото ще ви свалят на момента. На логичните въпроси защо не ги обявявате тези неща по-навреме, се отговаря с още по-строг поглед в стил "не ми губи времето". Облян от студения душ на неочакваната новина, кандидат-пътникът присяда да помисли какво да предприеме, защото следващият влак за София е чак след час и половина. През това време на гарата пристига "влакът-мечта", който всъщност е едно вагонче, голямо колкото тези в метрото и на всичкото отгоре - полупразно. Така полупразно си остава и след качването на малцината щастливци от Пловдив, успели незнайно кога да се сдобият с билети, така полупразно се изнизва пред погледа в посока София. Учудването и объркването на принудения да остане на перона вече преминават в гняв, той си казва си едно: "ще ме видят повече тук друг път!" и тръгва към автогарата. |
