"Загубихме вуйчо ми, един доблестен българин, спасил 11 човешки живота в нечовешко бедствие, загубил здравето си покрай изживяното. Мир на праха му.", написа Наков.

Припомняме, че на 7 декември 2006 година автобус падна от моста край Бяла и 18 души загинаха. Атанас Генчев, станал очевидец на трагедията, спаси останалите 11 души. За героизма той получава статуетка, грамота и 200 лв., което прави по 18,18 лв. на спасен живот. А шофьорът причинил катастрофата - Синан Алиев, получи 10 г. затвор, което се пада по 7 месеца за погубен живот.

"Нищо не искам, само едно уважение което не получих", казваше приживе Генчев.

"Най-ярко помня, когато започнаха да звънят телефоните на загиналите хора"; "Изпатил съм си много заради това, че казах истината, че шефът на пожарната беше пиян, аз вадя хората, той пада върху тях, бях изгонен, следствен"; "Онкологично ме оперираха. Прекарах инсулт. Всичко е последица от преживяното. Зяпачи имаше много, но не мога да упрекна хората, те не са виновни, така са ги възпитали", сподели пред 5 месеца в предаването в ефира на bTV Генчев. Както и това, че най-огорчен е останал от факта, че едва ли не са изкарали него виновен.

"Имаше много грозни подмятания, че не съм отишъл да спасявам хората, а че съм им бъркал по джобовете. Един човек казал на майка ми, че най-лесно се пазарува с чужди пари в магазина. Аз на този човек докато съм жив няма да му простя", разказа той пред 3 години в предаването "ДикOFF".

Атанас Генчев, човекът, благодарение на когото 11 души живеят втори живот, и беше обявен за "Най-достоен българин" за 2006 година, си отиде от този свят болен, тъжен, безработен и отчаян.