През 2006 г. свидетелят В.Б. от Сливен прочел във вестник, че неизвестно лице с посочен в обявата телефонен номер осигурява визи за САЩ. Свидетелят В. Б. споделил информацията с двама свои познати, един от които искал да уреди виза за приятелката си.

Тримата позвънили на посочения телефонен номер. Подсъдимата Стоицова потвърдила, че урежда визи за САЩ и ги поканила в жилището си в Пловдив. Заявила, че ще ги свърже със свой колега, който работел за американското посолство. Той щял да им осигури визи, без да се явявят на интервю срещу 5000 щатски долара. 

На 30.06 2006 г. с вносна бележка от банков клон в Сливен свидетелят В.Б. превел необходимите 5000 долара по сметка на Стоицова. След превода се свързал с нея. Тя предоставила телефонен номер, за който твърдяла, че е на колега, работещ за американското посолство. 

Свидетелят и двамата му приятели се обадили и се свързали с мъж, който твърдял, че работи за външно министерство, но имал близък американски гражданин, който извършвал самите интервюта за визи. Уговорили си среща в София. 

В кафене в близост до МВнР тримата свидетели и приятелката на единия от тях предали задграничните си паспорти. Последвали няколко срещи, но не им били осигурени необходимите визи за САЩ. На 20.10.2006 г. свидетелите депозирали жалба в Районна прокуратура - Сливен. 

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив в 15-дневен срок.