Над 500 трупа са изложени в училище в узбекския град Андижан, според местен източник | ||||||
| ||||||
По-рано АП съобщи, цитирайки пожелал анонимност киргизстански представител, че протестиращи са превзели административни сгради в узбекистанското село Корасув, запалили са полицейски коли и са пребили граничари. Селото е на границата с Киргизстан, на около 50 км източно от Андижан, където според очевидци са загинали стотици хора при вчерашните размирици. В селото сгради на милицията и на данъчните власти са опожарени, а полицейски коли са унищожени. Над селото кръжат узбекистански хеликоптери. Узбекистанският град Иличовск, също на границата с Киргизстан, е обграден от военни части, съобщават очевидци, цитирани от ИТАР-ТАСС. В центъра на града продължава митинг на бежанци от Андижан, които искат да бъдат допуснати в Киргизстан. В интервю за ИТАР-ТАСС руският руският външен министър Сергей Лавров заяви, че няма да е необходима руска намеса за решаването на ситуацията в Узбекистан и изрази надежда местните власти сами да се справят със ситуацията. Според него събитията са били предварително планирани от групировка, в чийто състав влизат и талибани. Насилието в Андижан е провокирано от радикалната ислямистка партия Хизб ут Тахрир, заяви на пресконференция в в Ташкент президентът на Узбекистан Ислам Каримов, цитиран от Ройтерс. Бунтът в Андижан е най-сериозното предупреждение, отправено към режима на президента Ислам Каримов от 15 години насам, пише всекидневникът Время новостей. Репресиите биха могли да успокоят за момент положението. Но разгърналото се насилие, в отговор на преследванията на властите, които възприемат всеки бунтовнически акт като ислямистка заплаха могат да се разпространят и в други региони на страната, пише в статията. Дори ако властите успеят да възстановят контрола си над града, това не означава, че ще успеят да потушат въстанието, пише в. Комерсант. Руската преса прави сравнение между събитията в Андижан и демонстрациите преди по-малко от месец в Киргизстан, които доведоха до свалянето от власт на режима на Аскар Акаев. Тогава президентът Каримов смяташе, че е невъзможно това да се случи в Узбекистан, но събитията в Андижан показаха, че не е бил прав, се казва в статията във в. Комерсант. Генералният секретар на НАТО Яп де хоп Схефер призова за мирно решение на конфликта, като припомни, че страната е член на програмата Партньорство за мир. Европейската комисия отправи критики към правителството на Узбекистан. Ситуацията е резултат от липсата на уважение на правителството към правата на човека и правовата държава, заяви говорител на комисията и същ призова към сдържаност и мирно разрешаване на конфликта. |