Понятие "средна скорост" не съществува в законите, но КАТ има правомощието да установява ограничения с пътни знаци. Под средна скорост се разбира максимално разрешената скорост за даден участък.

В момента такава система действа в един от тунелите на магистрала "Люлин". При нея се определя средна скорост от 80 км/ч например, както и входни и изходни точки на даден участък. Там се поставят камери, които следят за колко време един автомобил изминава участъка. Ако предварително е изчислено, че при скорост от 80 км/ч отсечката се минава за 3 минути, но конкретна кола я премине за по-кратко време, се приема, че се е движила с по-висока скорост и водачът се глобява.

"Миналата година имахме 30 хил. фиша за неспазване на средната скорост", обясниха от КАТ. Пернишкият съд е единственият, който има практика по казуса, защото само в неговия регион има подобна система. Справка в решенията му показва, че според съдиите проблем със средната скорост няма. Устройствата за измерването й се приравняват на останалите технически средства, описани в закона, смята съдът.

Пътният участък от магистрала "Тракия", където ще се засича средната скорост, е в района на Пловдив. Той е избран заради големия брой катастрофи там. Парите за внедряването са от фонда за безопасност на движението, който пък се финансира с отчисления от платените глоби за нарушения. Камерите ще струват около 200 хил. лв.

Благодарение на новите си радари КАТ ще следи и за сключена задължителна "Гражданска отговорност" на преминаващите коли. Системата ще има връзка с Гаранционния фонд, където пък се съдържа информацията за сключените застраховки. При заснемане на кола системата ще изпраща данни до фонда, за да се провери дали колата е застрахована. В противен случай ще се издава електронен фиш.

"Все още обаче няма автоматична връзка между двете системи, тя е в процес на разработване", обясни за "Сега" изпълнителният директор на фонда Борислав Михайлов. "Всеки месец данните на КАТ за броя на регистрираните автомобили се наслагват върху регистъра на Гаранционния фонд и така излизат колите без "Гражданска застраховка", обясни той.

От началото на годината регистрацията на 300 хил. коли без задължителната застраховка е била заличена служебно. Според Михайлов броят на автомобилите без валидна "Гражданска отговорност" е далеч по-голям - 580 000. Собствениците им не са реагирали в едномесечния срок, след като са били писмено уведомени за изтеклата застраховка. Фондът е изпратил такива писма на близо 750 000 собственици.

Голямата част от дерегистрираните от КАТ автомобили са без застраховка повече от година - те не са в движение, собствениците им нямат намерение да ги карат или са продадени зад граница. До момента едва 4136 шофьори са платили застраховката си и са получили отново регистрация. Възстановяването на регистрацията в КАТ става веднага след плащането. Незастрахованите коли вече са под 10%.