Тези данни са тъжни, но показателни, защото потвърждават, но и отричат редица клишета. На първо място как държавата и семейството ще накарат младия българин да остане да живее и работи в родината си, след като сервитьор отвъд Океана е печелил повече от лекарите у нас? Преживявайки тази несправедливост, част от студентите избират друг път. Оставят родината в преследване на американската мечта, не защото САЩ е "страната на неограничените възможности", а защото в Америка просто могат да получат възможност за достойно платен труд.

Хилядите желаещи да заминат на студентска бригада разбиват един от митовете, които в последните години се насаждат в обществото, а именно, че младежите са мързеливи. За да изкарат заветните 8000 лева студентите работят по 12-14 часа, 7 дни в седмицата.

От една страна, в САЩ студентите си създават трудови навици, които част от тях, връщайки се у нас, бързо забравят. У нас студентка по "Публична администрация" веднага ще откаже работа като камериерка в Слънчев бряг. Първо, защото позицията е нископлатена, и второ, защото на Слънчака е място за купон, а не за работа. Питате се защо в Аляска могат да оправят легла, а в Слънчев бряг - не? Въпрос на стандарт и манталитет. В Аляска всички младежи ходя, за да изкарват пари, а на Слънчака, за да ги харчат.

С какво друго оправянето на легло или пърженето на картофи в Америка помага на българските студенти?Далеч от мама и татко младежите се учат да разчитат само и единствено на себе си. Това е урок, който голяма част не само от младежите, но и от родителите им дори, не са научили. Вярно, че този урок може да се усвои от всеки младеж от провинцията, пристигнал да учи в София, но в чужбина се "учат да плават в най-дълбокото". 

Потъналите се връщат с подвита опашка, успелите са се научили не просто да плуват, а да оцеляват. А социалните уроците, научени по време на това "оцеляване", ще са им от полза цял живот, независимо дали ще се върнат в роднината си, или ще изберат страната на неограничените възможности.