Шофьор на градски автобус: Обидно е, че сте озлобени срещу нас | ||||||
| ||||||
"Убеждавам се, че се опитваме по цял ден да караме тези автобуси измежду стадо неуки овце, които не са научени на толерантност към по-големите превозни средства, наречени автобуси!!! Много ми е болно, много ми е жално... Хора, мислете с тези глави, съобразявайте се... в тези автобуси ние возим вашите близки, приятели, роднини и деца.... мислете малко. Не ни сечете пътя. Когато сме в нарушение пререждайки колона от коли на светофара, не ни са сърдете, не ни снимайте.... ние гоним график,...за да може вашите близки и приятели и деца да не стоят по спирките да мръзнат, защото ние закъсняваме... в колата сте почти винаги по един или двама. Давайте ни път! Не ни сечете пътя! В автобуса има хора на крака, опасно е да се налага да спираме рязко. Оставяме повече разстояние от колата пред нас, не за да са шмугнете пред нас, а за да може да спрем плавно, ако стане нещо да не съборим някой ваш близък човек, който може да е в автобуса. Като пускаме мигача от спирките, пускайте ни да излизаме. Четох коментар на едно момиче, че мигачът давал предимство на автобуса само на листовки. Много ме заболя да го прочета това. Не е така. Защото аз не мога да стана от седалката и да спра някое дете да не притича пред автобуса в момент, в който някой ме изпревари. Ами ако това е твоето дете? Не давайте газ... пуснете ни, ние трябва да стигнем до следващата спирка, защото там може да ни чака пак вашето дете. Обидно ми е, че сте озлобени срещу нас. Ние работим за вас. Ние не сме нагли, ние не сме лоши, ние просто искаме да возим вашите близки, без да ни създавате проблеми. Бъдете с нас, помагайте ни! Не е лесно...бъдете толерантни, защото не знаете, какво е да се управлява автобус, пълен с хора. Не знаете какво е да носиш отговорност за живота им. Особено в този град, проектиран с тесни булеварди и ужасни ремонти навсякъде..." |