| Проф. Едуар Бар: За 100 години морското равнище се е повишило с 20 см | ||||||
| ||||||
- Проф. Бар, мит или реалност е глобалното затопляне? - За съжаление, е истина. Разбира се, има много скептици, които твърдят обратното, но това се дължи на факта, че климатичните промени се случват много бавно. Човек в нормалния си живот не може да си даде сметка за тях, така че би трябвало да се гласува пълно доверие на статистиката, която се дава от метеоролозите. Въпреки общите тенденции, всяка държава и всяко географско място си има своите особености, т.е. ние не може да очакваме нещо хомогенно като промяна на всякъде – това е и една от основните причини на скептицизма. Аз също бих предпочел да не казвам лоши новини, но за съжаление това е реалността. Посланието през последните 30г. е едно и също – глобално затопляне има. - Казахте, че промените са бавен процес, но все пак кога точно е започнал? - Промените в световен план са започнали преди век. Възможно е част от тях да се дължат на природни феномени, но през последните 50 г. голяма част от глобалното затопляне е следствие на въглеродния диоксид. - Глобалното затопляне не е еднакво интензивно във всички части на света. Къде промените са най-осезаеми? - Най-осезаеми са в Антрактичните зони. Освен това затоплянето се чувства много повече на континентите, отколкото над океаните. Всички държави, които са заобиколени от океани усещат по-малко повишаването на температурите, отколкото останалите. Въпреки това процесът се наблюдава по всички части на земята. - Защо затоплянето се усеща повече на континентите, отколкото над океаните? - Причината е, че голяма част от топлината се абсорбира от океана и по този начин изчезва. Това обаче не означава, че няма последици от климатичното затопляне върху дълбочините на океана, напротив. Голяма част от топлината се концентрира именно на дълбокото. Същевременно глобалното затопляне в полярните области, най-вече в Антрактида, се засилва. Това се дължи на зоните, в които все още има океански лед. След като морето веднъж е замръзнало, повърхността му отразява светлинните лъчи и действа като огледало, в следствие на което ледът се стопява. Когато вече водата вече не е замръзнала, се ускорява и ефектът на затопляне на самия океан. Същото е и със снегът, когато той изчезне от континентите и ефектът на огледалото ще изчезне. Това е и причината в абсолютно всички прогнози като най-засегнати от климатичните промени да се посочват полярните области. - Последните няколко зими се оказаха сред най-топлите, а тази есен беше сред най-сухите за последните години. На какво се дължи това? - Двете части на вашия въпрос са същевременно свързани и много различни. С българските колеги, метеоролози, дискутирахме, че честотата на изключително студените зими вече намалява, но това е последствие от климатичното затопляне в глобален аспект. Същевременно в целия средиземноморски регион – Испания, Южна Франция, Италия, Гърция, Турция и част от Северна Африка една от характеристиките е намаляване на дъждовете. Парниковият ефект е основата причина за тези феномени, които са свързани с въглеродния диоксид, които въздействат върху топлината, йдваща от слънцето. Голяма част от тази топлина се задържа именно в атмосферата – какво количество от нея ще се допусне в земята и колко ще остане в атмосферата зависи от химията на въздуха, т.е. колкото повече е въглеродният диоксид, толкова повече топлината ще слиза на долу. - Как можем да ограничим парниковия ефект? - Парниковият ефект се дължи преди всичко на метана, на въглеродния диоксид и на други химически съединения. Ако причините за тези химически съединения намалеят ще се понижи и парниковият ефект, но това е прекалено трудно, тъй като ние постоянно консумираме въглища и бензин. Всъщност има и други решения на проблема, но към момента те не са реалистични. Част от учените се опитват да изсмучат въглеродния диоксид от атмосферата, но той е прекалено разреден и опитите за улавянето му са икономически скъпи. Има и други варианти, свързани с геоинжинерството. Съществуват предложения отделни частици от безцветния газ да се вкарат от атмосферата в стратосферата. Проблемът обаче е, че не знае какви ще са последствията, възможно е дори да бъде катастрофично за някои региони на страната, така че това е невъзможна мисия. Да, на теория съществуват някакви възможности, но към момента няма лесно решение на проблема. - Казвате, че учените се опитват да изсмучат въглеродния диоксид. Как се случва самият процес? - Въглероднят диоксид е преди всичко молекула, затова може да бъде уловен химично. Всъщност той е в основата на образуването на варокика по скалите и на практика въглеродният диоксид се превръща в камък. Химическият процес е много лесен, но и бавен в същото време, така че трябва да се намери механизъм, който да забърза разтварянето му. По чисто естествен път той може да се разложи и в океана, но и този процес е продължителен. Затова основният въпрос, които занимава учените е каква технология да се измисли, за да се забърза. - Колко дълго може да продължи процесът на естественото му разлагане? - Векове, и точно в това е проблемът. - Повишава ли се нивото на морското равнище, след като учените отчитат топене на ледовете? - Да, морското равнище се покачва. През последните 100 години се е повишило с 20 см. Все пак не можем да говорим общо, тъй като всяка брегова ивица е различна. Годишно покачването е по около 3 мм., а една трета от причините е, че океанът, който се затопля уголемява обема си. Другите две трети се дължат на топенето на ледовете на континенатално ниво по високите планински места -Гренландия, Антарктика и също така глетчерите в Алпите. - Как се промени Черно море? Кои са най-притеснителните неща? - Съпоставяйки скорошни изследвания с такива от хиляди години назад, се забелязва, че всички климатични промени, които се случват в Северно море и в частност във Франция, се срещат абсолютно идентични в България и в Черно море. Несъмнено Черно море оказва влияние върху местния климат, но то няма да спаси България от глобалното затопляне. - Как влияе Черно море на климата в региона на България? - Черно море играе ролята на модератор, т.е. модерира така че процесът на затопляне да не се случи прекалено бързо. Всички континенти, които са близко до океана усещат по-слабо климатичните промени. - Има ли нови видове, изчезват ли други или просто се наблюдава миграция в океаните? - В средиземноморието има много видове, които прииждат, заради затоплянето. Има обаче и такива, които идват от Черно море през Суерския канал. Преди няколко години имаше риби, за които дори не бяхме чували в Средиземно море, но вече нахлуха. Знаете ли, интересен факт е, че преди 10 хил. години Черно море е било езеро и по доста бърз начин се е разрастнало и свързало със средиземноморието. Това означава преди 10 хил. години не може да се говори за климатични промени, които се дължат на човека, било е напълно естествено и има изследвания, които дават много ясна представа за развитието на различните видове, които са последвали транформацията му от езеро в море. Подробности за тях не мога да дам, колегите от Варна са по-запознати, но да, там можем да твърдим, че има миграция на видове. - Казахте, че в Средиземно море има нови видове, кои са тези видове? -Рибата заек например е един от "преселниците“. Най-красивата риба на средиземноморието - лъчеперката, също не е типична за района. Пнеже живея в Марсилия и се гмуркам редовно смело мога да заявя, че преди няколко години тя почти не можеше да се забележи. Тя е тропическа риба, живее само на много топли места и близко до повърхността, затова повечето хора от средиземноморието я наричат турската лъчеперка. - Очаква ли се да има изчезващи видове? - Трябва да се обърнете към биолози, но вече има видове, които мигрират към по-високи места и на север – най-често това са насекоми и птици. Не можем да отречем, че ще има промени. Сигурен съм, че в България този процес също е започнал. - Можем ли да стопираме промените в климата или е прекалено късно? - Нямам право да съм песимист, но е прекалено трудно да се вземе общо решение. Трябва да се постараем да намерим алтернатични източници на енергия и да продължим с изследванията за улавянето на въглеродния диоксид преди той да е навлязъл в атмосферата, още при самото му зараждане. - До какво може да доведе всичко това? Какви ще са загубите в икономиката? - Трудно човек може да има цялостно мнение за климата. Ясно е, че ако намалим потреблението на енергия, такава каквато ние я знаем, ще има последствия върху икономиката, но да се намери изход от ситуацията вече не зависи от климатолозите, и нещата стават все по-сериозни, защото това не са само икономически или климатологични въпроси, но са и политически, и международни. Борбата с климатичното затопляне струва скъпо, но липсата на съпротивление ще струва още по-скъпо, защото част от цената ще са нашите наследници. - Учените разработват различни сценарии при борбата с промените. Как изглежда най-песимистичният и най-оптимистичният? При най-оптимистичният температурите ще се покачат само с градус, а светът ще прилича на настоящия. Докато при най-песимистичният температурите ще скочат с 3 до 4 градуса и тук вече ще има сериозни последствия. Например в България ще бъде много по-сухо и топло, ще има последици и върху моркото равнище. Освен това горските пожари ще зачестят. Песимистите говорят за много сух средиземноморски свят и много високи температури – основно в Южна Европа. - Какво може да направим в ежедневието си, за да минимизираме пораженията? - Няма толкова лесни неща, които да стопират процеса. Все пак по-рядкото ползване на кола, по-малкото полети и ограничаване яденето на месо са част от нещата, които можем да направим. За съжаление, много от нещата, които обичаме да правим са вредни. Визитка: Роден през 1962г. във Франция Ръководител на катедра "Климат и еволюция на океаните" в Collège de France Носител на наградата Рицар на Почетния легион на Френската република Носител на наградата Големият медал на Принц Алберт Първи от Океанографския институт на Монако Почетен член на Кралската академия на Белгия |
Още новини от Любопитни новини:
