| Plovdiv24.bg представя талантите на Пловдив: Самуил от НХГ трупа награди с поезия | ||||||
| ||||||
Самуил Сидеров е възпитаник е на НХГ "Цанко Лавренов", към момента в 10 клас. Младежът пише, рисува, композира, разказват за него преподавателите му. Лъчезарен и талантлив - за никого не е изненада, че печели първенството измежду млади творци от цялата страна на VI Национален литературен конкурс "Стамен Панчев". Конкурсът, провел се под патронажа на внучката и правнука на поета се организира от Община Ботевград, Дружество "Орханиец" и Дружество на литературните творци "Стамен Панчев" - Ботевград. Целта му е да мотивира развитието на творческото въображение и талант у подрастващите в областта на словесното изкуство. А също - да съхранява и утвърждава най-важните човешки ценности – родолюбие, човечност, доброта, взаимно уважение, признателност, патриотизъм, етническа толерантност, отговорност; да популяризира постиженията в областта на литературата на най-младите нейни почитатели в България и да активира създаването на творчески контакти между тях. А Самуил впечатлява журито със своето стихотворение "Анестезия", съученичката му Мария Ангелова пък успява да се класира на пето място с "Мъглата е гъста и аз съм загубен", похвалиха се пред Plovdiv24.bg от НХГ. А ето и "АНЕСТЕЗИЯ"-та на победителя: ВЪПРОС Начало на деня е твоето събуждане, мисълта, че и този ден трябва да си безупречен. Представител на първо поколение 26 век, плод на науката и мъртъв е този естествен ред. Как се живее като знаеш, че си фалшив човек? Как се живее като се държат като с животно с теб? Ясно ти е, че това е твоят последен ден... Слагаш въздухомера си, плащаш да си себе си, в него вкарваш даже и последните си пари. Мечтаеш, а мечтите - пластмасови. Излизаш и денят е дъждовен както винаги. Потиснати са всички хора, но усмихнати, с повърхностната мисъл - щастлив бъди. Нормално на всеки да е гадно, тези сгради са наредени като маджонг. Бавно умираме. Рядкост, да мислиме. Иска ли питане. Реклами - купи си човек. Прободни рани, в небето, от високи сгради, кърви и то, но ще ни запука чак когато падне. Стомаси храним с хапче за африканци гладни, безмислено мълчание след въпроса как сме. Да? Не? Решение чак по пладне, дървата на страна, ще се топлим от пламъка, докато не изгасне. Няма приятелства - всеки ти е странен, злепоставен. И ето така денят минава бързо, дори в децата всичко детско е мъртво. Прибираш се дори в изолатора ти е шумно. Искаш промяна, но вече знаеш, че е твърде късно. След известието - ''Изтекоха вашите последни глътки въздух''. ОТГОВОР Ако кажеш фраза, за която не си платил ти се реже езика. Стандартът е това, което се нарича живот на каишка, с груб нашийник, права писта. Монотонност, но вече няма шанс за промяна, дори и да искаш. Съжаление от типа: ''Трябваше да поема риска''. Живот като на въжена линия, грешен ход и си заточен в пустинята. Вяра в бог? Не. По-скоро фокусът е върху монахинята. Всяко престъпление е общо, всеки човек е просто в общество от кукли матрьошка. Неотговорен е въпросът: "Къде в тази мъгла се крие кукловода?'' Без право на мнение, като бебето по време на аборта. Трябва промяна, да така е, прав си, но всеки го е страх да раздава шамари. Сладко спи и си сънува бъдеще с жена си, докато не го прекъсне пауза за реклами. ИЗВОД??? За вода, свобода - естествено, че жаден, накрая на деня се прожектира залез. По кината - ''БЪРЗИ И ЯРОСТНИ 15'' Сякаш този свят го контролира Хадес. Даже при плануване, плана винаги заден. Краен срок, живот в порок, вяра в бог? Не, няма никой горе. Финансов роб, кофти род, побой със нож. Не, никой не е доволен. Само смърт отделя тази мръсна плът и кръв. Не, дори когато умреш не си свободен. Зимно време, тежко бреме, само дето вместо ние, светът ни е болен. Без периферия, новини и зрелища. Не, живей със своят тунелен поглед. Мамка му! От пети до глава, през рамене, лакът, китки. През всичката кофти дрога и менте анасонови напитки. През модерен живот и блъскане на кухи тикви, се предавам, ще трябва да призная с целият си ужас, че човека както го познавах е загубен. Въпреки всичко, не мисля да пия. Крепи ме надеждата това да е сън, по време на анестезия. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 2 | ||||
| |||||
Още новини от Новини от Пловдив:
