| Компютърджиите в България имали по-висок стандарт на живот от тези в Англия | ||||||
| ||||||
Възнаграждението в тази индустрия е по-високо от средната работна заплата за страната, коментираха от асоциацията. По техни изчисления работещ в България в софтуерния сектор има по-висок стандарт на живот от програмист във Великобритания и приблизително равен стандарт с програмист в Германия, според коефициент за паритет на покупателната способност. Затова икономическата емиграция не би трябвало да е фактор за хората, които работят в софтуерната индустрия, да заминат в чужбина, може да има други фактори, но икономическият не би трябвало да е мотив, смята Георги Захариев от компанията. Според анализа през 2018 г. работните места са се увеличили с близо 2 400 или 9 процента. Прогнозите за 2019 г. са, че ръстът ще достигне 10 процента, а общият брой на заетите в сферата ще надхвърли 33 хиляди души. Приходите в сферата са с рекорден ръст от близо 600 милиона лева или 23 процента през 2018 г. и вече надхвърлят 3 милиарда лева и 2,9 на сто като дял от БВП. Основен принос за това имат компаниите, работещи предимно за външни пазари. В последните години секторът е във възход, отбеляза Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ. Българската софтуерна индустрия е привлекателна за чуждите инвеститори, а приходите от износ на интелектуален продукт през 2018 г. достигат 2,5 милиарда лева, отчетоха още от асоциацията. През 2018 г. едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало за бюджета на страната над 24 хиляди лева годишно от данъци, а през 2019 г. се очаква софтуерният бизнес да внесе с поне 150 милиона лева повече за данъци, сравнено с 2018 г. Прогнозираното увеличение на броя на заетите в сферата ще осигури близо 900 милиона лева данъчни постъпления. Прогнозите на БАСКОМ с петгодишен хоризонт са приходите да достигнат 10,3 милиарда лева на годишна база и 7,6 на сто като дял от БВП, а заетите в сектора да станат 60 хиляди души. Постъпленията в хазната от данъци и осигуровки само от страна на софтуерния бизнес ще надхвърлят 1,4 милиарда лева годишно, според анализа. Причините за оптимизъм са свързани с дигитализацията на все повече ключови отрасли, нарастващия брой образователни инициативи, преквалификационните програми, завръщащите се българи от чужбина, децентрализацията и др. От асоциацията обърнаха внимание на необходимостта от кадри и отбелязаха нуждата от спешни мерки в тази посока. Според Доброслав Димитров софтуерната индустрия в България не само, че е настигнала Запада, но и го е надминала и е дошло време на държавно ниво да се гледа на тези индустрии като структуроопределящи. Според асоциацията, ако искаме дигитална трансформация, тя трябва да бъде издигната на друго ниво и трябва да е приоритизирана. |
Още новини от Национални новини:
