 © |  |
Къща "Хиндлиян" е построена през 19 в. и е паметник на културата от национално значение. Освен самобитната покъщнина, от края на май тази година там съществува и нещо уникално за България - музейно-енотечна сбирка, където чуждестранни туристически групи могат да дегустират най-добрите български вина.
Намира се в Стария град непосредствено до Балабановата къща - друг паметник на културата. И двете са едни от най-често посещаваните туристически обекти, редовно са домкини и на разнообразни конференции и други форуми.
Къщата е един от деветте обекта, за които преди се грижеше Сдружение "Старинен Пловдив", вече не функциониращо под тази форма заради обявяването на резервата за паметник на ЮНЕСКО. От 1 юли т.г. въпросният институт заедно с Общинския институт за музейни дейности биват закрити и на тяхно място се открива Общински институт "Старинен Пловдив", чийто директор е г-жа Теодора Стойкова, бивш шеф и на споменатото сдружение. И тя не е от онези несменяемите, които само се местят от пост на пост, а е един от най-кадърните хора в културния живот и политика на Пловдив.
Всички къщи, които са под опеката на Общинския институт, се охраняват чрез СОТ-системи. За друго няма пари. Охраната е за сметка на тази организация.
Вървейки в Стария град, едва ли някой се замисля как там се движи кола. Много, много трудно. Има три входа - откъм Джумаята, Понеделник пазара и пл. "Житен пазар"("Шахбазян"). За да се стигне с какъвто и да е автомобил до намиращата се в четвъртия край на резервата къща, е необходимо толкова време, че крадците да са изчезнали отдавна. Не е нужно апашите да разбиват решетки, секретни брави или блиндирани врати, такива в старите къщи просто няма.
Тук е и парадоксът - ако бяха налични всички тези охранителни средства, ЮНЕСКО нямаше да даде 8 млн.щ.д. за къщите в Стария град, защото не биха били в такава степен автентични, в каквато са сега.
Госпожа Стойкова и преди се е оплаквала от липсата на ефективна охрана, когато например откраднаха чисто новите улуци на Етнографския музей - там СОТ също не можа да помогне.
Но Община Пловдив няма средства за назначаване на хора за охрана в резервата. Все още се дискутира и непопулярната, но може би резонна идея за ограничаване достъпа до Стария град чрез пропусквателни пунктове.
Най-тъжното обаче е това, че паметници на културата не се възприемат като такива даже когато им се посяга. Ограбването им не е сравнимо с иманярството, а по-скоро с краденето на жици. Основната версия е, че съдове от 18 и 19 в. са откраднати не за да бъдат продадени на колекционери, а за ПРЕТОПЯВАНЕ. |
