| Липсващият парад на генералите | ||||||
| ||||||
Не съм от тези, които вият срещу луната да бъде върната казармата, но малка дисциплина на младежите няма е да никак излишна… България помни своите генерали. С героизма им, с мъжеството, с победите, скандалите и фаталните грешки. Ген. Михаил Савов - два пъти уволняван и после назначаван отново. Два пъти министър на войната, скочил на дуел на самия министър-председател Стефан Стамболов. Провалил националната идея, като ни вкарва ни в Междусъюзническата война. Ген. Рачо Петров – още капитан по време на "войната на капитаните“ между Сърбия и България (1885), герой от епопеята при Сливница. Генерал Иван Колев – бащата на българската кавалерия, герой от Първата Световна война. Генерал Георги Вазов и генерал Владимир Вазов – братя на Иван Вазов, получили признание във всички военни енциклопедии. Генерал Иван Луков… Генерал Владимир Стойчев. Генерал Добри Джуров… Българската армия отдавна не е това, което е била. По време на Балканската война войската ни достига достига почти 650 000. През Първата световна война наближава милион войници и офицери. Ньойския договор ни занулява до 33 000 войници. Като членове на Варшавския договор поддържаме боеспособна наборна армия от 200 000 – с пълната мобилизация я докарваме докъм половин милион. Днес? Днес сме по-зле от времената на Ньойския договор. Армията ни трябвало да е 30 000, но оттам се оплакват, че има 5000 незаети места. Стотината танка само допълват гротеската. И генералите не са това, което са били. Общото между изброените по –горе генерали е, че всичките (ако дръпнем настрани ген. Добри Джуров.) са участвали в битка. Истински вóйни, а не чиновници с лампази. Виждали са смъртта в реално време, взимали са решения на момента и са носили отговорността си за това. Включително и като затворници. Днес имаме генерали, но нямаме армия. Генералите ни са занимават с всичко друго, но не и с военно дело. Дават брифинги, борят вируси, стават кметове, министър-председатели, избират ги за президент. Така е, защото нямат армия. За сметка на това министърът на отбраната не е генерал. А аз още не мога да схвана начина, по който Димо Гяуров навремето стана генерал за една нощ. И какъв точно генерал е Бойко Борисов. Нямаме армия. А днес и парад на армията няма да има . Генералите решиха така. Дори по времето на войните 1912-1918 парадът не е спиран. "Народ, който не храни собствената си армия, скоро ще храни чужда“. Не се чудете, казал го е Наполеон. Ние вече храним чуждата армия. Платихме едни пари за едни самолети, които още не са произведени. Но днес всички обуваме лачените обувки на заспалия войн. И нямаме загубена битка. До първата порция агнешко. |
Още новини от Аналитични новини:
