| Възрастна жена изгуби съпруга си, защото няма път до къщата им | ||||||
| ||||||
"Как така за 20 години не се намериха средства за асфалтирането на участък от 300 метра?" Ще се радвам, ако намерите място и време и да я публикувате, с надежда, че все пак отговор ще има, макар и много закъснял. Цялата история можете да видите в текста по-долу, както снимки на възрастната жена и документи за платени данъци и такси: Разказвам Ви историята на Милка Бонева, 72-годишна жена в Костиево, чиито молби остават като глас в пустиня вече второ десетилетие. Баба Милка и мъжът ѝ Димитър се преместват да живеят в селото от община "Марица" преди повече от 20 години. Закупуват имот, върху който строят къща. Няколко години по-късно купуват от "Марица" и съседния двор (парцел, който не е в регулация) с площ 2 декара земя, като за него дават 3 декара земеделска земя. Общината е с един декар печалба, но не това е важното. Баба Милка и дядо Димитър са съвестни данъкоплатци. Плащат данък сгради и такса смет, макар че камион на "Чистота" до момента не е стигал до тях. Пътят не позволявал. Налага им се да изнасят всичко на гръб. Макар със скромни пенсии (т.е. минимални), те не пропускат да дадат на държавата това, което ѝ се полага, както казва възрастната жена. И тук идва проблемът – за толкова години, те все ще нямат път до къщата си. Улицата е "19-та", а по нея има само кал и мръсотия през влажните месеци на годината, а през лятото – пепел и прах. Възрастното семейство, както и техните деца, вече над 15 години подават жалби и сигнални както до кметството в селото, така и до общ. "Марица". Отговор обаче няма. Преломният момент за баба Милка настъпва в началото на 2020-та - през февруари. Състоянието на дядо Димитър се влошава рязко. Екип на спешна помощ се опитва да достигне до тях, за да им помогне, но не успява. В резултат на това баба Милка губи не само съпруга си, но и най-добрия си приятел. Това е трагедия, която не може да се опише с думи. Притеснени от случилото се, а и загрижени за състоянието на възрастната жена, нейните деца започват още по-упорито да подават сигнали към местните власти, но отново без отговор. След няколко месеца "ходене по мъките“, баба Милка се среща с кмета на с. Костиево, който и заявява, че по разпределение могат да се асфалтират 2-3 километра на година, но за нея може и да не остане чакъл и асфалт. Ако си плати обаче, курсовете на камиона (около 6-7 курса с предполагаема стойност около 200 лв. на курс), може и да стане работата. Тук е изключително важно да отбележим, че дължината на ул. "19-та" в с. Костиево варира между 250 и 300 метра! По-малък от половин километър, но за него пари вече няма повече от 20 години. През юли се случва следното. Ново семейство, което си е построило къща срещу тях преди около година, се сдобива с нова улица. "Живи и здрави да са хората! Нека!“, казва възрастната жена, която отново отива на среща с кмета, за да го пита докъде са писали съседите жалби, че да пише и тя, за да и асфалтират улицата. Отговор не получава. Внукът ѝ отива на място в общ. "Марица", за да разговаря я с кмет, я с инженер и да разбере каква е процедурата, която трябва да се следва, за да асфалтират улицата на баба му. Охраната категорично заявява, че по време на пандемия приемно време няма нито един служител в общината и евентуално другата година семейството да дойде отново. Посещението е последвано от два имейла с жалби и два имейла – отворени писма, на които също няма отговор. Как да тълкувам мълчанието от кмета на селото и от служителите в община "Марица" – не знам. Баба Милка добре го каза: "Ама нека да имат хората, живи и здрави да са, и те семейства гледат. Не искам да имам като тях, само една улица искам, че да идва камионът с боклука и, не дай Боже, линейка. Пък за тези години сигурно с данъците все сме го заслужили това. Не съм само аз на тази улица. Още четири семейства сме“... |
виж галериятаОще новини от Регионални новини:
