| Точат ни парите по схема след покупки в интернет | ||||||
| ||||||
Потребителите у нас разполагат с 6,2 млн. дебитни и още 1,24 млн. кредитни карти, средно по една на човек. Реално обаче някои притежават 4-5 карти, а други – нито една. Все още доверието към онлайн търговците у нас е ниско. През миналата година. 85 % от българите са предпочели да платят при доставка, когато пазаруват по интернет. А едва 5 на сто плащат с карта цялата сума още преди да са видели стоката. Преди дни потребителят Йоана Рискова прави покупка от онлайн магазин за дрехи. "Видях една рокля, която ми грабна вниманието в непознат за мен сайт. Натиснах бутона "купи", поискаха ми данните от картата, за да извърша плащане и директно ги въведох", разказа жената. На следващия ден, когато опитва да плати със същата карта, транзакцията не може бъде изпълнена. След проверка се оказва, че банката е блокирала картата след покупката в интернет. "Причината за това е, че освен транзакцията, която аз съм извършила, има още една, която е на нулева стойност. От банката ми обясниха, че е имало опит да ми откраднат данните", разказа Йоана. Подобен тип атаки върху банковите ни карти при покупки онлайн са добре познати на киберекспертите. Откраднатата банкова информация от компроментирани сайтове се публикува в специални форми в интернет, до които хакерите имат достъп. "Много често забелязваме, че в т.нар. "тъмен интернет" се продават откраднати акаунти за плащане, откраднати номера на дебитни или кредитни карти", каза IT експертът Любомир Тулев. Т.нар. "нулева" транзакция е именно първата стъпка към кражбата на данни и пари от сметката, след като хакерите се сдобият с тази информация, разказва Тулев. А целта е да се провери дали със събраните данни плащането ще мине. Само бързата намеса на банката издател на картата на Йоана я спасява от източването на сметката. При утвърдените сайтове за продажби обаче нулевата транзакция може да е стъпка и към улеснение на потребителите, обясняват експертите по онлайн търговия. Тогава обаче потребителите трябва да минат през няколко нива на проверка. "Клиентите често имат възможността да запазят картата в самия сайт и по този начин да си ускорят пазаруването следващите пъти. За да се верифицира това, понякога се налага да се направи една допълнителна транзакция с нулева сума или с някаква минимална, която после се връща автоматично в картата", заяви Любомир Русанов от Българска Е-комерс асоциация. Намесата на банките с блокиране на карти е обичайна практика при всяка нетипична транзакция, разказва финасновият експерт Десислава Николова. А целта е да се защитят парите на потребителите. |
Още новини от Национални новини:
