Аз, кандидатът за депутат | ||||||
| ||||||
На жената ли да се обадя първо, какво да направя. Знам какво ще ми отговори: Айде, догодина на Малдивите! Ама, патко загубена, не съм ял бой да ти почернява задника по островите. Власт, представителност, далаверка, нещо под масата – това на първо място, ама тя си знае нейното. Партийните мишоци вече са изтръпнали. Представям си муцуните им когато са чули за номинацията ми. Що пък тоя? А кой бе, мишлета! Вие ли, дето се крихте по дупките, а аз обикалях улиците като гламав. Нали ви наредиха и вас – кой в борд, кой съветник, кой зам.-директор. Айде сега – по настрана и да пуснете един глас за батко ви. То хубаво в листата, ама мястото, дявол да го вземе. Да не ме забият на майната си и да си остана само с калъфката. Пак започнах да се потя. Какво? Един от гражданската квота преди мен? Айдееее, отиде коня у ряката! Що бе, мама му стара. Аз ручах жабетата, а тоя тарикат, дето ме е гледал на топло по телевизията как се бия с полицаите, да ме пререди. Бил по-умен, бил експерт? Айде де – и това ли гледаме вече! Да бяха ми казали по-рано и да се правя на умен, а не на идиот! Такъв скандал ще вдигна, че…. перушина ще хвърчи от партията. И без това само перушина е останало. Ще потроша бюрата в офиса, може и някой мишок да изхвърля през прозореца, ще напсувам шефа и ще си тръгна с празен джоб, но с гордо вдигната партийна глава. Абе…, я да си трая. Нищо не се знае. То е като при "Оскар“-ите – келепир има и в номинациите. Айде, хаирлия да е! |
Още по темата: | общо новини по темата: 4080 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/680 ] следващата страница |