| Изследване: Българите са по-щастливи в сравнение с миналата година | ||||||
| ||||||
Проучването е направено от "Мениджър Нюз“ сред 1000 респонденти на възраст 18+. Методологията обхваща 12 измерения, всяко от които с по няколко индикатора, а скалата на измерване е от 0 до 100 точки, където 100 е пълното щастие, а 0 - полюсът на абсолютното нещастие. В отделните области се отчита ръст при задоволството от околната среда и стандарта на живот. Спад усещането за щастие при държавното управление, благосъстоянието и достъпа до култура и образование. "Да, някои параметри са се влошили, паднал е индексът по компонента "управление“, влошили са се нещата при "субективното благополучие“ – голяма част от българите твърдят, че качеството им на живот е по-лош преди пандемията. Обаче индексът на щастие хваща много неща и се вижда, че това е компенсирано от други неща“, обясни социологът Живко Георгиев. Изследването показва, че заради пандемията 69% от българите са ограничили силно контактите си. Над половината от запитаните са отговорили, че са се чувствали депресирани, а над 30% отчитат спад в доходите си. Проучването се прави за трети път в България. Георгиев обясни, че са разработени "инструменти“, които измерват щастието, а индексът показва накъде се движи социумът. "Искахме да проверим дали българите са най-нещастната нация в света. Разговорът за щастието на нацията е най-важният на ниво държава. Смятаме, че това трябва да бъде измерителят, който трябва да бъде в центъра на дебата на всички политики“, каза главният редактор на "Мениджър Нюз“ Ирина Велева. Организаторите на проучването днес ще търсят отговор на въпроса "Има ли дигитално щастие“ и "Какъв е законът за щастието“ в специално организирана дискусия. |
Още новини от Национални новини:
