| Таванът на субсидиите, или как да не ритнем кошера | ||||||
| ||||||
Не изпускайте сроковете през юли По негови думи се разглеждат цели пет категории. Първите са много малки стопанства, които обработват например 10-20 дка земя. Доходите, които си докарват от тази дейност обаче не са достатъчни и им се налага да работят и друго. Следва малкото стопанство, от което едно 3- или 4-членно семейство може да се издържа. Такива са и западните модели. Средните стопанства пък са най-желаните в националната политика. Накрая са голямо стопанство и свръхголямо стопанство. „Тоест трябва да определим размера на тези стопанства и да видим как ще им въздействат решенията на Европа, така че да няма ощетяване на нито една от групите. Трябва да идентифицираме стопанствата, защото мерките, които трябва да прилагаш към тях, са различни“, категоричен е земеделският заместник-министър.
Той припомни накратко и какво всъщност реши Европа за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Всяка държава може да реши дали да има, или да няма таван. Ако такъв има, вариантите са два. Единият е намаляващи плащания, т.нар. плавни тавани – до 85% между 60 000 и 100 000 евро. А другият вариант е задължителен таван от 100 хиляди евро.
Не на последно място е решението на Брюксел за задължителни 10% от бюджета по първи стълб за преразпределителни плащания по отношения на първите хектари и социалните плащания вътре в тях. Идеята е така да бъдат подпомогнати най-вече малките земеделски производители под формата на допълнителни бонуси за първите 300 дка. |
