 © |
От няколко месеца повтаряме като мантра, че целта на Брюксел е биопроизводството да покрие 25% от земеделските земи до 2030 г. Европейската комисия (ЕК) вече е готова със своя План за действие за развитие на биологичното производство. Той бе представен на 25 март и с няколко думи ще отсеем най-важното.
Министърът: Зелените цели не зависят само от фермерите
Планът за действие предлага 23 действия, структурирани около три оси, а именно:
• увеличаване на производството и преработката;
• стимулиране на потреблението;
• подобряване на устойчивостта на сектора.
Комисията насърчава държавите членки да разработят, от своя страна, национални планове за биологично действие. Различията между тях обаче няма как да бъдат скрити. Данните за дела на биоплощите през 2019 г. в ЕС варират от 0,35% в Малта до 25,33% в Австрия. Къде сме ние: България е трета отзад напред с 1,9% биоплощи и още 0,44% в процес на преход.
За последните 10 години площта под биологично земеделие се е увеличила с почти 66% – от 8,3 млн. ха през 2010 г. на 13,8 млн. ха през 2019 г. В момента около 8,5% от земеделските площи на ЕС се отглеждат по биологичен начин.
Тенденциите показват, че при сегашния темп на растеж ЕС може да достигне между 15% и 18% биоплощи до 2030 г., но не и мечтаните 25%.
Още една любопитна статистика показва размера на подпомагането за фермерите през годините. В момента биоземеделието се финансира с около 1,8% (7,5 млрд. евро) от бюджета на ОСП. В новия програмен период ще има екосхеми, подкрепени с бюджет от 38 – 58 млрд. евро за периода 2023 – 2027 г., като точният размер все още се дебатира.
Относно продажбите на дребно на биологични продукти се отчита увеличение от 145% през последните 10 години – от 18 млрд. евро през 2009 г. до 41 млрд. евро през 2019 г. Средно всеки европеец харчи около 84 евро годишно за биологични продукти. Планът ще насърчава местното производство и кратките канали за дистрибуция, които да позволят на фермерите да се възползват от добавената стойност на биологичните продукти.
В плана за действие обаче се говори не само за проценти и пари, а и за нови инициативи, като развитие на мрежи за биотуризъм. Ще има „биорайони“, в които фермери, граждани, туристически оператори, асоциации и публични власти ще работят заедно за развитие на местните ресурси.
За да направи биологичното земеделие по-устойчиво и по-продуктивно, Комисията планира и да увеличи дела на научните изследвания и иновациите. Поне 30% от бюджета за развойна дейност в областта на земеделието, горите и селските райони, ще бъдат заделени за теми, свързани с биологичния сектор.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
|
