| Милтенова: Трябва да се мисли за специално подпомагане за "Плодове и зеленчуци" | ||||||
| ||||||
Различни плащания на площ за различните култури – възможно ли е? Сега е моментът това да се промени, убедена е Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България. Браншовете вече участват в дискусиите по бъдещите анализи за състоянието на селското стопанство у нас. Въз основа на тях ще бъде изработен нацианалният стратегически план на България по новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2017 г. Агри.БГ разговаря с Мариана Милтенова за някои от възможностите за решаване на натрупаните проблеми. - Г-жо Милтенова, възможно ли е стопаните от сектор „Плодове и зеленчуци“ да получат достойно подпомагане със средства от новата ОСП? - Има различни варианти и мисля, че може да се намери начин, по който да се реши този проблем със сектор „Плодове и зеленчуци“. Системата за единно плащане на площ няма положително влияние върху нашия сектор в България. Това доведе до обезлюдяване на селата. Този регламент, който сега се предлага за новата ОСП, може да се използва. Може да се адаптира към българските условия и да направим специално субсидиране на географски обособена територия. Например в района на Кюстендил, където има овощни насаждения, стопаните да получат специално подпомагане. В района на Пловдив, където се произвеждат зеленчуци - също. Но няма кой да мисли за това. - Кой от моделите на субсидиране в други страни-членки е подходящо да се приложи у нас? - Ние така или иначе сме пропуснали възможността на базисното плащане да започнем още през 2007 г. Сега бихме могли да коригираме тази част, която сме пропуснали. С новите възможности, които ни дават регламентите, със стратегическите планове, които правим. На базата на тези три анализа (SWOT-анализите за състоянието на селското стопанство – бел. а.), които ще се подготвят, могат да се направят изводите и препоръките и те да се заложат като перспективи и програма в стратегическите планове. И да се реши какво ще се подпомага по първи стълб (с директни плащания - бел. а.), какво ще се подпомага по втори стълб (по Програмата за развитие на селските райони - бел. а.), по какъв начин да се разпределят директните плащания. - Може би точно сега е моментът вие да предложите конкретни текстове, които да влязат в националния стратегически план? - Точно сега е моментът! Въпросът е, че трябва да се мисли и трябва да се направи. Ние не сме се предали. Но истината е, че експертите в Министерството на земеделието, ръководството - те трябва да мислят. Няма да говоря за грешките при прилагането на обвързаната подкрепа, които също не са никак малко. - Дайте примери - темата за обвързаната подкрепа също е много важна. - Първо, обвързаната подкрепа е само за част от плодовете и зеленчуците, докато директните плащания са за всички. И човек трябва да изпълни хиляда други допълнителни условия – за изпълнени мероприятия, за добиви от декар, за брой фактури, за реализирани продажби, да заявиш фактурите в еди си кой период, да ги отчетеш и т. н. Изискванията са много по-сложни. Да не говорим за вратичките. След като ги има, някои хора ги използват. Човек засажда на два метра, на пет метра по един картоф и изведнъж от 30 хил. декара картофите станаха 130 хил. декара. Но този човек продал ли е картофи в търговската мрежа? Миналата година видяхте ли български картофи в супермаркетите? Има френски, германски, всякакви. Но тези хора сеят несертифицирани картофи и си получават субсидиите. Поискахме да се въведе условие да бъде сертифициран посадъчният материал. Агенцията по храните и това не приема – не можем да ги задължим, защото има регламенти. Само и само, за да останат вратичките. Да не се връщам на историята с тиквите. За тях предупредих още първата година. Не може да се дава едно и също подпомагане – 100 лв. за тикви и 100 лв. за домати, ягоди, череши и пипер. Но от министерството ни казват: Регламентът не може да бъде променен! Не може да бъде променен, не може да бъде приложен в България, защото така сте предложили да го прилагате. - Може би сега е моментът да се подредят правилно нещата. Все пак ни предстои нов програмен период по ОСП? - Ние предложихме различни варианти. Предложихме подпомагането да е на базата на резултати. Европейската комисия сега настоява точно така да бъде. Предлагаме да се отдели определен бюджет за управление на риска по втори стълб за подпомагането. Нашето предложение беше неглижирано от министър Порожанов. - Вече има друг министър на земеделието. А вярно ли е, че сега „доматите са новите тикви"? - Има някаква истина в това. От Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ) казаха, че са открили 11 хил. декара, заявени главно домати, на които няма зеленчуци. Това е същият принцип, като при картофите. Засадено е тук-там с несертифицирани семена и накрая: „Ами, провали се реколтата". А на реалните производители, каквито са нашите членове, реално им се проваля продукцията, например при много дъждове и градушки. Тогава те реално не получават доход. Трябва да ви кажа, че тази година е най-тежката за производителите на череши. Всичките ни членове това казват. Кой ни компенсира? Никой. Нямаш продукция, нямаш компенсации, а застрахователите казват, че плащат само при 100% загуба на реколтата. Ако имаш пет череши на дървото, нямаш право на компенсация. В същото време не можеш и обвързана подкрепа да получиш. И тогава стопаните започват да измислят и да пишат фактури. Това са някакви порочни кръгове, за които ни казват: „Ами, такъв е регламентът.“ Затова са експертите в министерството – да измислят как да подпомогнат сектор „Земеделие". Следете темата и на cap4us.agri.bg.  |
Още новини от Национални новини:
