Земеделци на три морета се събраха, за да дискутират бъдещето на Общата селскостопанска политика. Форумът, посветен на всички важни въпроси относно бъдещето на най-старата политика на ЕС, започна днес и ще продължи до утре, 12 март, в хотел Метрополитън. Домакин на събитието е Националната асоциация на земеделските производители (НАЗ).

 

Ще се намали ли още бюджетът за земеделие след 2020?

 

Участие във форума вземат представители на браншови организации и земеделски камари от Литва, Полша, Словакия, Чехия и Унгария. Това е петата среща на земеделските камари, като за първи път България е организатор.

 

На форума присъства и земеделския министър Румен Порожанов. Той резюмира постигнатите резултати на България след Председателството на ЕС, както и по-важните моменти в ОСП.

 

„В целия период на нашето председателство имахме много активни срещи с всички структури на ЕС. С тях сме комуникирали необходимостта да запазим бюджета и затова, че трябва да има външна конвергенция в плащанията. Страните от Централна и Източна Европа, в една или в друга степен, са с доста по-ниски нива на плащания, съпоставени със старите страни-членки. Целият този активен преговорен процес предполага да се направят първите стъпки за външна конвергенция“, каза Порожанов.

 

В рамките на целия този дебат стои и темата за запазването на нивата на плащанията. 

 

 

„Почти всички страни-членки застанаха зад меморандуми за подкрепа за запазване на абсолютната стойност на бюджетите на ЕС по ОСП. 

Очаква се Многогодишната финансова рамка (МФР) да бъде одобрена до края на годината. Надяваме се това да се случи. МФР е основен документ за всички политики. Той ще даде някои рамки за ОСП – бюджет на страните-членки по гаранционния фонд и по ПРСР. Таванът на плащанията ще бъде елемент на МФР, като стратегически въпрос. Той няма да бъде елемент само на регламента, а решението по Финансовата рамка ще се прехвърли като текст в регламента“, добави земеделският министър.

 

 

От своя страна НАЗ припомниха позицията си относно предложения таван на директни плащания. 

 

„Ние сме твърдо против въвеждането на това ограничение, защото то е против всякаква икономическа логика. Въпреки това, ако се вземе подобно решение, ние сме на мнение, че трябва да се предвиди възможността всяка държава членка на ЕС да има свободата сама да определя дали, кога и как да прилага таваните на директни плащания“, коментира Костадин Костадинов, председател на асоциацията.

 

Все още обаче нищо не е ясно.

 

„От НАЗ изтъкваме необходимост в бъдеще да се осигури по-голяма устойчивост на земеделието и фермерите, като се визира екологичната, икономическата и социална устойчивост. Стратегическите планове, по отношение на екологията, да се изготвят спрямо необходимостта и спецификата на всяка една страна. Считаме, че политическите ръководители, отговорни за вземането на решения, трябва да направят всичко възможно, за да осигурят плавен преход от модел на подкрепа, основан на съответствие към такъв, основан на изпълнение и резултати“, заключи Костадинов.