| Адвокатка: Запалиха дома ми, след като вкарах престъпник в затвора! | ||||||
| ||||||
ЗАПАЛИХА НИ! Така изглежда домът ми на рождения ми ден и една седмица след като вкарах престъпник в затвора. Помните ли поста ми, в който ви разказах за личната си борба срещу корупцията в България? В него ви разказах също за водените съдебни битки и за това как човек, който е осъждан 8 пъти, не само не е влизал, но не си е и помислял за затвор. В продължение на 3 години този човек и вуйчо му заплашваха нас и водените от нас свидетели… Заплахите бяха, че ще ни покажат, ще ни оправят, ще ни заколят, ЩЕ НИ ЗАПАЛЯТ КЪЩАТА… Е, в нощта на рождения ми ден и една седмица след като го вкарахме в затвора – КЪЩАТА НИ ИЗГОРЯ! В 1 часа през нощта, (а не през деня, когато е 40 градуса), докато сме на почивка в чужбина, ОПОЖАРИХА ДОМА НИ… Дом, който родителите ми са градили цял живот и който сега е сринат почти до основи, защото някой е решил, че трябва да върши престъпления свободно и безнаказано. Коли, мотори, уреди, бани, спални – всичко изгоря. Пиша този пост със свито сърце и сълзи на очите. Хора, представяте ли си как някой в правова държава 3 години те заплашва, че ще ти запали къщата и накрая просто решава и го прави… …без страх и без свян от съд, правосъдие и наказание. Аз плащам цената на своята непримиримост в борбата си за справедливост… Но такава ли трябва да бъде тя? Това ли е цената на справедливостта в България? Да те е страх, че ако вкараш престъпник в затвора за минимален срок от 3 месеца… престъпник, който трябваше досега да е изгнил в затвора… Той ще те поръча и ще ти запалят дома? Дом, който е граден с честен труд и пот, в който родителите ти са те отгледали и са давали последната си честно спечелена стотинка, за да може ти и брат ти да живеете добре. Дом, изграден от добри хора, които помагат във всеки един момент… и са помогнали на всеки, на когото могат. Жал ми е за майка ми и баща ми, жал ми е за брат ми, жал ми е за държавата, в която живеем и в която растат децата ни. А това, което ме ужасява най-много дори не е гледката… Това е пълната липса на покаяние за извършените престъпления, защото ако имаше такова, нямаше да се търси отмъщение. Това е чувството за безнаказаност, свободата да си позволиш да запалиш дома на друг, защото знаеш, че полицията или е на твоя страна, или просто няма да си свърши работата и извършител няма да бъде намерен… Това е, че съдията по четири от предишните осем осъждания е един и същ и че този съдия е "имал“ съвестта и морала да налага глоба след глоба, докато някой вилнее безнаказан. Ужасява ме и наказанието по последното осмо осъждане, което му е наложил отново след одобрено споразумение с прокуратурата. За това, че след като е осъждан СЕДЕМ ПЪТИ ПРЕДИ ТОВА той: - противозаконно е пречил на органи на властта да изпълняват задълженията си и да извършват проверка на водач на МПС и - при подаден сигнал със стоп палка за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен да спре, не е сторил това, като е направил ОПИТ ДА ИЗБЛЪСКА СЛУЖЕБНИЯ АВТОМОБИЛ ОТ ПЪТЯ, - продължил е да се движи в лентата за насрещно движение - и е продължил да застрашава живота на ВСИЧКИ участници в движението, - което принудило полицейския служител да произведе ДВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ИЗСТРЕЛИ СЪС СТОП ПАТРОНИ за спиране на водача, който продължил да управлява ППС, - като полицейските служители предприели ПРЕСЛЕДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА, предприемане на заградителни мероприятия от колегите им на РУ на МВР-Лом, които са направили КПП, като автомобилът с водача е бил спрян… Съдът му е наложил "наказание“ от 500 лв. За извършената ПОДИГРАВКА С ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, съдът налага НАКАЗАНИЕ ОТ 500 ЛВ. Дори това да беше първото осъждане, наложеното наказание само по себе си представлява СЕРИОЗНА ПОДИГРАВКА СЪС СЪДЕБНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ. Как може съдия да има съвест и морал да одобри подобно споразумение? Как може прокурор да има съвест и морал да поиска сключването на подобно споразумение? Докато има такива съдии, прокурори и полицаи, ще има и палежи, грабежи и повсеместна безнаказаност. Докато всеки си мълчи и никой не търси правата си, ще става все по-страшно. А аз ще си седя под сливата на двора, защото домът ми, създаден с толкова труд и любов за много години, изчезна за няколко часа… И ще пиша постове в отчаяние и с надежда институциите да се събудят, държавата да се оправи и да получа помощ и подкрепа. И ако първия пост завърших положително, то този път не мога. Обезкуражена съм. Обезсърчена съм. Но няма да се откажа да търся справедливост. Точно защото знам, че има и добри хора - такива като родителите ми, такива като моите приятели, такива, като хората, с които работя. П.П. Понеже за един час ми писаха и звъняха десетки хора с желание да помогнат, това, от което имаме нужда са гласност и контакти на високо ниво в прокуратура и полиция. Знам, че е абсурдно един адвокат да има подобна молба, но да, до там я докарахме. Финансова помощ също няма да ни е излишна. Оставям банковата сметка на майка ми Анелия Василева Иванова: IBAN: BG10FINV91501003804640 |
Още новини от Национални новини:
