Цветя и пред паметната плоча на кап. Райчо Николов в Пловдив | ||||||
| ||||||
Опълченец-поборник, български военен деец и офицер, Райчо Николов загива нелепо и е единствената жертва на Съединението. Роден е в село Райковци в семейството на Никола Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война през 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г., преплува река Дунав (от град Русе,) като използва кратуни, завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с медал "За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин. Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I рота от IV Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия. След Освобождението на България остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града, докато преследва корумпиран чиновник. |
Още по темата: | общо новини по темата: 276 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/46 ] следващата страница |