| CAP4US: Напояване и земеползване трябва да са ключови фактори в Стратегическия план | ||||||
| ||||||
 Устойчивото производство на земеделска продукция е във фокуса на Общата селскостопанска политика след 2023 г. и е залегнато в Стратегията “От фермата до трапезата”. То е тясно свързано с устойчиво земеползване и напояване. По тази тема дискутираха студенти и лектори на семинар от кампанията „ОСП работи за нас: Гледай напред!“, който се проведе в Аграрния университет Пловдив. Червеният пипер е кът, а цената му расте “Идеята е, че в стратегията ЕК залага като крайни резултати някои количествени цели, като например намаляване на 50% на употребата на химически пестициди, също така намаляване на употребата на антимикробни препарати за лечение на животните, увеличение на площите за биологично производство с поне 25%, намаляване на употребата на торове с 20 %”, обясни лекторът Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. “Смятам, че с новите изисквания за торовете и препаратите за растителна защита, нещата ще се получат, но за всичко това се изисква време", каза Велислав Илиев, студент по Растителна защита в АУ Пловдив. Освен с време, всички тези нови изисквания са свързани и с дългосрочни инвестиции от страна на стопаните. За да ги направят обаче, е необходимо да се намери решение за нерешени досега ключови проблеми, свързани с агросектора като работна ръка, напояване, комасация. Семейството на първокурсника Жулиен Генев се занимава със зърнопроизводство в новозагорското село Млекарево. “Най-голямата трудност е, например да засеем преди дъжд, да подготвим почвата преди дъжд, защото няма напояване! Бих се занимавал с други култури, но ме възпира това, че нямаме напояване.” Неуреденото законодателство със земеползването е друг проблем пред семейството на Жулиен, който не позволява дългосрочни инвестиции в напояване и нови технологии на производство: “Интересувал съм се от No-Till, но при нас няма как да се получи. Ние сме много пръснати. Земята не е събрана на големи парчета. В нашето землище сме 70 човека. Няма как да се обединим и да направим големи парчета земя”, разказа студентът.
"Един от студентите каза: Ние сме 70 земеделеца в землището. Значи там споразумения за масиви очевидно не се правят. И това е проблем. Съответният стопанин не може да мисли за дългосрочни инвестиции", заяви Светлана Боянова.
Първокурсникът Михаил Стоянов, чието семейство се занимава с оранжерийно зеленчукопроизводство разказа повече за инвестиционните планове на стопанството и своето виждане за по-екологично земеделие: |
