Журналист: Ето по какво познавам, че комунистите пак са тук | ||||||
| ||||||
По какво познавам, че комунистите пак са тук Вдига се стандартът на живот и изчезва корупцията. За целия народ и за цялата държава. Няма корупция, с трън да влачиш - няма. А в личен план - почвам да получавам намеци. Предупреждения. Заплахи. Имаш семейство. Какво ще стане, ако нещо се случи с теб. Хубава работа сме ти дали, мислиш ли, че ако те махнем, ще си намериш друга такава. Върви си на село, бе. И така нататък. ИТН. Комунистът е човек демократ, но трудно понася да му противоречиш. Даже това не е достатъчно, трябва да си съгласен с него. И не само да си съгласен, трябва публично да обявиш, че си съгласен. Да викаш БКП, КПСС, БКП, КПСС. И да си благодарен. Вече съм го живял, та се научих. През 90-а един такъв комунист, от ония "истинските", "честните" идваше в самоковската ми редакция, настояваше да разбере кой е написал това или онова, искаше да получи списъка на членовете на Сдружението за честни избори и намекваше, че Партията, както ни е позволила да правим вестник, така може и да не ни позволи. През това време неговите честни другари, също истински комунисти, прехвърляха пари в личните си сметки и заемаха позиции. През 95-а едни други другари ми запечатаха редакцията, понеже иначе нямаше как да ми запушат устата. И после ми се е случвало. Да ме заплашват, да ме предупреждават, да намекват. Да ми запушват устата. Та ги познавам. И няма значение дали актуално са в БСП, в ГЕРБ, в СДС, в ДБ или просто продължават промяната. То е манталитет. |