| Алберт Барух, който намушка родителите си, бил известен моден фотограф, диагностициран с параноидна шизофрения | ||||||
| ||||||
В рекламен материал на тема - “как отслабнах и спрях инсулина" самият Барух разказва личната си история. Неговата история е симптоматична - все повече хора с психични проблеми се превръщат в заплаха за своите близки. А държавата няма адекватен механизъм, по който да пази и болните, и техните семейства, както и цялото общество. Какво трябва да правят хората, които страдат от тежки психични разстройства? Какво могат да направят техните близки, приятели, съседи? И защо държавата няма решение на един толкова сложен и деликатен проблем, който засяга огромен брой хора - през миналата година излязоха цифрите: 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства, пише сайтът "Втори Фронт". Ето какво разказва Алберт Барух в сайта на известен здравен център: "Здравословните проблеми на Алберт започват през 2005-та година, когато изпада в страхова невроза след тежка раздяла с бившия си съдружник. Поставят му диагноза параноидна шизофрения и започва да приема лекарството халоперидол. За една година благодарение на терапията мозъкът му започва да функционира нормално. "Аз съм от щастливците, от тези 5 процента от хората, които доказано със специален тест са успели напълно да си възстановят мозъчните клетки и психика“, казва известният моден фотограф. Но лечението оказва страничен ефект, което пречи на работата му - качва над 20 килограма, от 70 става 95 кг при ръст 173 см. Пробва всякакви диети, но без полза. През 2014-та година го застига още един тежък здравословен проблем. Многото работа и стрес отключват диабет. Открива болестта след обстойни изследвания, заради влошено зрение. Кръвната му захар е 28, влиза в болница на системи с инсулин, а след това започва лечение с хапчета. Заради биполярното разстройство Алберт изпада понякога в дълбока депресия /затваря се в себе си/ или в еуфория /мозъкът работи непрекъснато, превъзбудата води до безсъние/. Всяко следващо влизане в такава фаза е все по-дълбоко и по-страшно за здравето. През 2016-та след пристъп на еуфория захарта му скача пак на 28. Минава на инсулин с инжекции по 3 пъти на ден и научава лекарската диагноза, че така ще е до живот. При пристъпа на еуфория през 2016-та година получава и амнезия. "Включвах копчето на фотоапарата и бях забравил как да го настроя за снимки, знаех как да пусна компютъра, но не и как да работя с него“, връща спомените назад Алберт. Заради психическото си състояние не може да изпълни поетите задължения към клиентите. " По-късно обаче, Барух попада във въпросния здравен център, където със специална програма - режим и уоражнения, успява да отслабне. "В рамките на 3 месеца от 95 кг станах 78 кг с хранене, без гладуване и без увисване на кожата, съпътстващо всяко отслабване. И най-важното – още след първия месец на програмата спрях инсулина. С инсулина имах кръвна захар над 10, а след като започнах да правя програмата захарта стана 5, на стойности на недиабетик, които са между 4 и 6. По предписание на ендокриноложката спрях инсулина и започнах да взимам най-малката доза медикамент за диабета. Вече повече от 2 години поддържам нормално тегло от 78 кг, захарта ми е в норма, нямам пристъпи на депресия или еуфория. Сега съм жизнен и силен, катеря се като коза по планините…" Бафрух е категоричен, че програмата е повлияла здравословно на тялото и духа му, както на диабета, така и на психическото му заболяване. Затова иска да я сподели чрез медиите с хора с подобни проблеми. За съжаление съвременното ни общество все по-често страда сериозно от последиците на стреса." |
Още новини от Национални новини:
