| Известен юрист и пловдивски преподавател: Законът за безвъзмездния труд – от глупав по-глупав! | ||||||
| ||||||
Поради тази причина разпоредбите за извънредния труд можете да ги хвърлите в кошчето. Пожеланията в един закон са с много по-малка стойност от коледните пожелания между познати. За съжаление, ако наказаният с безвъзмезден труд не положи въпросния труд, на практика никой не може да го накара да направи това и след определено време наказанието се погасява. В законопроекта се предвиждаше при осуетяване на полагането на извънреден труд да последва задържане в поделенията на МВР. Но този текст не бе приет. А когато при нарушаването на една разпоредба не е предвидена санкция, тя от задължително правило става просто едно пожелание. Друг е въпросът, че във внесения проект за промени в ЗАНН се предвиждаше до 25 дни задържане в поделенията на МВР, което е прекомерно за административно наказание. Такъв срок не се предвижда даже и в указа за дребното хулиганство. А и МВР не може да осигури допълнителни помещения за задържане, което засега, а и за близките десетина години прави невъзможно задържането като наказание при административни нарушения, коментира Тодоров пред "24 часа". Ето какво казва още специалистът: Никое правителство не си е слагало за приоритет да направи поне частично човешки условията в местата за задържане. По-дългото задържане на подобни места в голяма част от случаите води до необратими увреждания на физическото и психическото здраве и превръща местата за задържане в места за изтезание. А иначе в цивилизованите държави полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото е широко прилагано и ефективно наказание. Наказанието е незаменимо административно наказание за много бедни и много богати. Ако даден човек е безработен или има толкова ниски доходи, че не може да заплати предвидената глоба и при това няма достатъчно имущество, то е безсмислено да му се налага наказание, което няма да може да бъде изпълнено. Няма как да се вземат “на босия цървулите". В тези случаи липсваше въздействащо алтернативно на глобата наказание. Съществуващото в момента наказание “обществено порицание" се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. В съвременната пазарна икономика много често това наказание практически не се прилага или ефектът му е никакъв. Ако даден нарушител има доход примерно над 5-6 хил. лв. месечно – било официален доход, било реален доход, глобата от примерно 250 лв. не може да произведе сериозно въздействие. Нарушителят, дори да си я плати, спокойно може да продължи да си извършва нарушенията. Една от най-глупавите уредби в закона е начинът на събиране на наложените глоби. В резултат на липсата на ефективно електронно уведомяване и на липсата на ефективни стимули и действено събиране на глобите голяма част от тях не се събират и се погасяват по давност. При гражданите електронното връчване е пожелателно и поради това все едно го няма, когато за гражданите биха настъпили неблагоприятни последици, които те не желаят да понесат. В частност - не са много гражданите, които доброволно ще искат да бъдат уведомени, ако нямат намерение да платят глобата. Ето защо безвъзмездният труд е добра алтернатива или допълнение на глобата. Европейският съд за правата на човека в Страсбург е постановил, че принудителният труд като наказание е допустим, когато е наложен от съд и когато не се осъществява в частни фирми. Безвъзмездният труд се налага само когато нарушението е извършено повторно или е системно. Повторно е нарушението, което е извършено, след като нарушителят е наказван за същото нарушение. Системно е нарушението, когато нарушителят е наказван за едно и също нарушение два или повече пъти. Безвъзмездният труд се налага от районния съд в открито съдебно заседание. Обжалването е пред съответния административен съд, където жалбата се гледа от 3-ма съдии в закрито съдебно заседание, т.е. и без присъствието на нарушителя. По повод промени в АПК Конституционният съд беше решил, че закритите касационни заседания противоречали на конституцията. Моето мнение е, че това беше по-скоро решение по целесъобразност. Но така или иначе има такова решение. Ако никой не атакува разпоредбата за закритите заседания пред Конституционния съд, разпоредбата ще си действа безпроблемно. И така – изправени сме пред поредните безсмислени промени в закона, където се отправя едно пожелание за безвъзмезден труд. Като прибавим и липсата на ефективна законодателна уредба за събирането на глобите, оказва се, че човек може да се чувства свободен да си нарушава колкото иска закона, стига това да не е престъпление. А една държава не бива да си позволява това. Липсата на юридическа компетентност в парламента се е проявявала стотици пъти. Включително и с гласуването на мораториум върху цените на еленергията и ВиК услугите с обратна сила от началото на тази година. Добре че Министерският съвет се намеси, че иначе щяхме да отидем на режим на тока. А нещата са много прости. Депутатите са политици. Най-добрите специалисти си работят и не стават депутати. Ами да се допитват до специалистите, като приемат актове на Народното събрание, коментира още известният юрист. |
Още новини от Новини от Пловдив:
