Варненка: Честно, не знам как издържат тия хора в Спешното | ||||||
| ||||||
Публикуваме споделеното без редакторска намеса: "Здравейте, наскоро ми се наложи да попадна в позицията на пациент в Спешното отделение на МБАЛ "Св. Анна“, а дотам стигнах поради мечтателната ми природа, заради която хлътнах в една дупка по тротоара. За дупката е друга тема, но тя става причина да се сдобия със сериозни охлузвания и наранявания, поради което кракът ми трябваше спешно да бъде гипсиран. И това естествено в почивен ден, когато единствено в Спешен център могат да помогнат. Та, стоя аз и още един нещастник като мен, двамата паркирани в инвалидни колички, и кротичко си чакаме, омаяни от обезболяващите. И така ставаме свидетели на поредица от ситуации, в които милите служители, работещи в отделението са подложени на тотален стрес от всевъзможни странни "птици". Хората очевидно имат голям опит, защото с възхитително спокойствие и търпение обясняват на всеки къде да се почеши като го засърби, както се казва. Щеше да е тъжно, ако не беше и толкова куриозно това, на което се нагледах. Влиза мъж и иска рецепта за отрова, с която да изтрепе малките гадинки, които се криели в завивките и възглавниците му. Става ясно, че човекът чел из виртуалната джунгла за акарите и се паникьосал, че съжителства с някакви същества, които щели да го оглозгат. Хората му обясняват, че акарите не са нещо кръвожадно и опасно, просто трябва често да пере завивките и поддържа добра домашна и лична хигиена. Човекът е неутешим, настоява за рецепта, изписана от лекар, който да му помогне. И така губи около 15 минути в обяснения, важни за други чакащи пациенти отвън. Следващата сладурана е млада майка, който води за ухото едно детенце и обяснява, че детето от половин час го сърби ухото и вероятно това е огромен проблем. Същата получава нужното внимание в подробен разпит, от който става ясно, че детето няма чуждо тяло в ухото, няма алергия, няма обрив, абе нищо му няма, ама го сърби ухото и трябва педиатър да го почеше. Ще спра с примерите до тук, вероятно персоналът на Спешното може и има много какво да допълни по темата. Във връзка с всичко гореизложено искам само да изкажа своята безкрайна благодарност за вниманието и отношението, което аз лично получих като пациент с претенции за малко по-сериозен проблем и да пожелая на всички, работещи в отделението, крепко здраве, физическо и психическо, за да има кой да ни спасява, когато сме страдащи, изплашени, наранени и паникьосани. В тези мигове разбираме колко са ценни и незаменими тези хора и какъв дълбок поклон им дължим! Моля ви, не им губете времето с глупости!“ |