| Въглеродно земеделие - какво значи това за фермерите? | ||||||
| ||||||
 Главната идея и приоритет на Европа е намаляване на емисиите от парникови газове. Целта е до 2050 г. ЕС да постигне въглеродна неутралност, а до 2030 г. – намаляване на емисиите с 55%. Въпреки че все още не е ясно как това ще се случи в законодателен план, практически - фермерите дори още сега могат да започнат да намаляват емисиите в стопанството си. Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis? Темата разгледахме в поредния уебинар на Агри.БГ, част от кампанията “ОСП работи за нас: Гледай напред”. В събитието участваха Веселин Спасов - фермер и автор на първата тематична книга у нас „Какво всъщност е Ноу Тил и какви са ползите от него” и Константин Харалампиев - експерт по въглеродно земеделие и въглеродни пазари в AgroVAR. Двамата експерти дадоха конкретни примери за това как най-бързо всеки един фермер може да улови повече въглерод, защото най-вероятно, колкото повече въглерод се улови в почвата, толкова повече субсидии би следвало да получи всеки земеделец. А именно това е едно от нещата, които вълнува фермерите. На първо място, земеделците могат да прилагат безоранни технологии. “Всеки един земеделец при конвенционалното земеделие преминава през полето около 7-8, понякога дори 10 пъти. Тракторите наистина изразходват много гориво и това е огромно замърсяване когато го мащабираме. При регенеративното земеделие първо отпадат 1/3 от тези обработки, което пък автоматично означава, че 1/3 от въглерода отпада. След това постепенно с годините се намаляват препаратите и торовете. А след 10-20 години добро прилагане на това земеделие, фермерът остава с около 3 преминавания. Земеделието е най-доброто нещо, което може да улови тези емисии. Ние трябва да се възползваме от това, че селското стопанство може да бъде най-големият пречиствател на въздуха”, каза Веселин Спасов. Дадоха се полезни примери и съвети и за животновъдите. “Ако притежават животни едно от много важните неща е да фермерите да менажират много добре оборския тор и животновъдството. Това може да стане като се изберат регионални подходящи фуражи за самите животни и висококачествена храна. Това само по себе си ще намали отделянето на метан. Също ротационната паша е много важна част от регенеративното земеделие. Чрез нея се контролира какво ядат животните, за да се произвежда по-качествена продукция и месо”, обясни Константин Харалампиев. По думите му практиките, които опазват почвата и секвестират въглерод са обвързани с покривните култури и сеитбооборот, както и разнообразяването му. “Това е в голям плюс за почвата. Намаляването на угара е също много важен елемент и замяната му със зимуващи покривни култури също доста спомага. Добре е и да се избягва прекомерното прилагане на торове”, добави експертът. Нещо друго, което фермерите могат да направят е да помислят за спестяване на енергия и сменя на горивото на своите машини. “Когато имаме много машини, разходът на гориво е огромен. Когато се погледне в мащаб, говорим за изключително големи нива на замърсяване, което те предизвикват. В тази връзка могат да се използват таймери и сензори за придвижване, за променлива скорост на самите машини, може да се замени оборудване, захранване; да се гледа за електрически помпи, които са по-прецизни. Производството на енергия е нещо, което земеделците могат да погледнат - тук става въпрос за възобновяеми източници, геотермална енергия, вятърни централи, газификация, фотоволтаични централи. Всички те помагат на стопанствата да намалят своя въглероден отпечатък и пряко да намалят разходите”, заключи Константин Харалампиев. Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Още новини от Национални новини:
