| Крим е част от Велика България | ||||||
| ||||||
Между VII и X в. на полуострова процъфтяват повече от 300 прабългарски селища. Много преселения на българи е имало през вековете. А днес в три района на Крим се говори основно на български. "Още в VII век, по времето на Велика България на хан Кубрат, това е част от тогавашната българска държава – казва в интервю за Радио България проф. Николай Овчаров. "При нейния разпад след ударите на хазарите, единият син – хан Аспарух, основава Дунавска България, вторият – хан Котраг, Волжка България, а днешните земи се управляват от Батбаян – най-големия син на хан Кубрат. Там остават доста български селища. Украински учени от Крим говорят за около 300 български селища, съществували през VII-IX век. Това е т. нар. салтово-маяцка култура, която показва много голямо сходство с първата столица на Дунавска България – Плиска, със Североизточна България – като керамика, укрепления, жилища. Така че това е първата българска следа. Втората българска следа идва от по-късно време – говорим вече за XIX век, когато има големи преселвания на българи на Кримския полуостров. Те имат доста нерадостна съдба след Октомврийската революция. Тъй като са били богати хора, са били изселвани в Сибир като кулаци." Вътрешните размирици в Османската империя в началото на XIX в. подтикват българите да търсят ново убежище, привлечени от икономическите облекчения, осигурени от руската царска власт. По време на Сталинския режим българите са били депортирани в Сибир и Средна Азия. През 1944 г. по заповед на Берия, само в рамките на няколко часа, близо 13 000 българи са изселени от Крим. Те са обвинени, че сътрудничат на немската власт. Причината е, че България е съюзник на Германия по време на Втората световна война. Българската общност е пръсната на шест места – освен в Сибир, в Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. Българите са подложени буквално на геноцид, а много от тях измират по пътя. Забраняват им да говорят на български и част от тях се асимилират. Едва с настъпването на демократичните промени след 1989 г. кримските българи получават възможност да се върнат. Малко от тях се връщат, но намират домовете си вече заети от турско, украинско и татарско население. Така цели български села престават да съществуват. Днес българите живеят основно в градовете – в Симферопол, Судак и Коктебел. А в Судак се намира и една от старите български крепости. "Първите укрепления са направени още през VII в. от прабългарите“, казва проф. Овчаров – българският Индиана Джоунс. "Според украинските археолози на това място е имало прабългарско градище. За това свидетелстват каменоделските знаци, напълно еднакви с откритите в столиците на Първото българско царство Плиска и Преслав. Сходни са и керамичните съдове, намерени там и у нас. Това е салтово-маяцка култура от VII – IХ в., носител на традициите от Велика България.“ Някои исторически източници сочат град Фанагория, близо до Крим, за столица на Велика България между 632 и 668 г. Там е живял и хан Кубрат. През Х в. градът е превзет от Киевска Рус и повече не се възстановява. Днес във Варна може да се види как е изглеждало прабългарското селище Фанагория в музей на открито – копие на прабългарски боен стан, с дървени защитни стени и бойни кули, с юрти, занаятчийски работилници, възстановени старинни костюми и оръжие. Има ханска и шаманска шатра. Що се отнася до гроба на хан Кубрат, той е открит случайно през 1912 г. от две овчарчета в село Малая Перешчепина Те попадат на златно и сребърно съкровище, тежащо 70 кг. Днес то се съхранява в Ермитажа. Върху пръстените, меча и жезъла на Кубрат се виждат християнски символи. Откритата златна тока показва, че хан Кубрат е носил патрицианска титла. На пръстена на хана пише:"На патриция Кубрат“. Ханът приема християнството още докато учи в Константинопол. Иначе, най-хубавият кримски коняк, например, се произвежда в гр. Коктебел. А всички лозя в района се обработват от българите. Главата на църквата в Крим днес – Митрополит Климент, също е от български произход. |
Още новини от Любопитни новини:
