 © |
Икономическият и социален съвет (ИСС) представи пред депутатите от Комисията по земеделие становището си по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г . Като положително беше отчетено увеличението на национално съфинансиране на мерките по Втори стълб – 60% от бюджета. Изразиха се обаче и съмнения дали това няма да остане само на хартия, а сметката отново да е за фермерите.
Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?
В предишните два програмни периода на ОСП страната ни е избирала минималното допустимо национално участие в размер на 15%. От 2023 г. се очаква, по заложеното в Стратегическия план, то да бъде 60%. „Това ще компенсира значително намаляването на бюджета от Европейския фонд за развитие на земеделието и селските райони и ще увеличи възможностите”, заяви представителят на земеделието в ИСС Наталия Шукадарова.
За сериозното националното участие от земеделското министерство се похвалиха още преди време. България е една от трите страни, които прилагат толкова висок процент на съфинансиране. Обяснението за някои доста общо разписани текстове, изпратени в ЕК, пък беше, че по този начин ще имаме по-голяма гъвкавост после, като детайлите ще се разписват в националното законодателство. Днес обаче изникват резонни въпроси - това ще бъде ли одобрено от Парламента, дали ще има стабилност и мнозинство в него при националното гласуване и т.н.
„Най-вероятно няма да се осъществи тази помощ в обема, в който си представяме сега. Възможно ли е за българския бюджет да се заменят досегашните 15% национално финансиране с 60%, както е заложено в Стратегическия план?”, отправи питане депутатът Румен Христов и изрази разочарование от липсата на зам.-министри на ресорното ведомство на именно това заседание на комисията.
„Заложили сме много високи цели във всички интервенции по ПРСР, така че бюджетът е необходим и се надяваме, че ще има политическата воля той да бъде осигурен”, коментира Наталия Шукадарова По думите ? земеделските производители остават с впечатлението, че този план не се пише за тях, а именно те ще са тези, които ще го прилагат.В оценката на ИСС се извеждат следните акценти: Трябва да се насочим към икономическия принцип на планиране – създаване и укрепване на жизнеспособни, конкурентни и пазарно ориентирани земеделски стопанства. Подчертава се обаче и важността на подкрепата за малките и семейни стопанства, които създават заетост и поминък в селските райони.
ИСС се присъединява към една от основните забележки на обединената европейска земеделска общност, че до този момент ЕК не е представила пълна оценка на влиянието на Зелената сделка и нейните две стратегии „От фермата до трапезата” и стратегията за биоразнообразието върху продоволствената система на Европа.
ИСС отчита, че земеделските стопани са подложени на все повече икономически и социален натиск и че сегашната селскостопанска система много често не е в състояние да осигури изкупни цени, които да гарантират адекватно покритие на производствените разходи. Климатичните стратегии допълнително повишават тези разходи без достатъчна компенсация. Приносът следва да е финансово обезпечен да гарантира стабилност…
Получаването на пълното подпомагане по ОСП в следващия програмен период е обвързано с т.нар. социална условност, включена в системата на новите предварителни условия и касаеща приложимите условия на труд и заетост. От изключителна важност е държавите членки да предприемат съответните мерки, за да гарантират, че достъпът на работодателите до директните плащания е обвързан с условията за изпълнимост за труд и заетост. ИСС препоръчва провеждането на амбициозна разяснителна информационна кампания сред земеделските производители, преди прилагането на санкционна механизъм по предварителните условия в социалната сфера от 1 януари 2025 г.
Изхождайки от последния програмен период ИСС подчертава, че едни от основните предизвикателства при прилагането на Стратегическия план за 2023-2027 е необходимо занижаване на административната тежест за бенефициерите.
Според становището основните изисквания във връзка със стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, които имат задължителен характер за стопаните, следва да са достатъчно добре комуникирани от страна на отговорните институции и браншовите организации, така че да са ясни и разбираеми за прилагане.
ИСС препоръчва доброволните екосхеми в рамките на директните плащания, от една страна, да са в достатъчна степен финансово атрактивни, с оглед привличане на земеделските стопани, а от друга страна, да са практически изпълними и съобразени със спецификите в отделните производства. Отчита се и необходимостта от сериозна разяснителна и обучителна кампания за земеделските производители
Признава се желанието за балансирано разпределение на средствата между земеделските стопанства чрез въвеждане на тавани на директните плащания. Въпреки всичко, за да се избегнат отрицателните последици върху заетостта, се подчертава необходимостта от използването на регламентираната възможност за отчитане на работната сила и преди прилагането на горна граница на плащанията да се приспадат реално направените разходи за заплати, осигуровки и данъци, свързани с трудовата заетост.
В становището се подчертава необходимостта от допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост за малки и средни стопанства, но и необходимостта от избягване на грешките и порочните практики от предишния програмен период при прилагането на схемата.
Според ИСС е нужно повишаване на подкрепата за младите земеделски стопани, като следва тя да бъде в комбинация с инструменти за достъп до земя, обучения и финансови инструменти за подпомагане. Като съществен недостатък в изготвения стратегически план се отбелязва липсата на инструменти за засилване ролята на жените в селскостопанската дейност.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
 |
