| Кошмар: Млад мъж с мазол след планински преход, ампутираха му пръст | ||||||
| ||||||
Ето нейния разказ за ходенето по мъките: Всичко започна, когато Христо беше на 27 г. От неудобни обувки след преход до хижа в планината получи мазол на стъпалото, който след почивка на море се превърна в рана. До този момент не беше споделил нищо за проблема вкъщи. Разбрахме, когато започна лечение при личния лекар – правиха превръзки, но раната не зарастваше. Изпрати го на хирург, където се лекува в продължение на още един месец, но резултат беше негативен - инфекцията се разпространи и към пръстите. Заради усложненията започна ходене при различни специалисти в търсене на изход – съдов хирург, невролог, отново хирург. Всички казваха: "Това не е за мен, не се тревожете, ще се оправи.“ Вместо подобрение обаче след близо година лечение получи абсцес, вдигна много висока температура, кракът стана синьо-лилав, стъпалото беше двойно по-дебело. Положението се превърна в истински кошмар, когато научихме, че има риск от цялостна интоксикация на организма, което означава фатален изход. Тогава съдбата ни протегна ръка и открихме д-р Кабакчиева, която го прие в хирургично отделение в Пловдив и веднага го оперира, за да изчисти натрупаната гной, след което го насочи към болница в София. Там беше взето тежко решение и големият пръст на левия му крак беше ампутиран. След интервенцията в София се върнахме отново при д-р Кабакчиева, която започна лечение на раната с антибиотици и вакуумдренажни превръзки, които изтеглят секрета. В онзи момент ходилото беше безчувствено, имаше много тежка форма на невропатия, заради което и раната бавно се затваряше. Терапията отне година, но беше успешна – сега Христо е възстановен и вече ходи на работа. Много сме благодарни на д-р Кабакчиева за нейната отзивчивост и усилия. Когато имахме проблеми, я търсихме и посред нощ, но тя винаги беше на наше разположение, въпреки че има малко дете. Как един път не повиши тон, не беше остра, не каза лоша дума. Напротив с цялата си човечност се интересуваше как е Христо и ни насърчаваше да й звъним, без да се тревожим, защото така и тя се чувства по-спокойна. От около месец синът ми спря да ходи на превръзки, но тя продължава да ми се обажда и да ме пита как се чувства и наред ли е всичко със сина ми. За мен това е лекар по призвание – изключителен професионалист с топло сърце. Знам, че такива са рядкост и затова пожелавам на всички, изпаднали в трудни ситуации, да имат нашия шанс и на намерят своя специалист, който ще се погрижи за здравето им, ще им върне живота и вярата в доброто. |
Още новини от Новини от Пловдив:
