| Със самолет до 7 града в България с билет от 20 лева. Това истина ли е? | ||||||
| ||||||
През 80-те години на миналия век са били организирани и полети до Кърджали, които са се изпълнявали с вертолет "Ми-8“. В различни периоди от развитието на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас. За относително малката територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се е обяснявала с планинския релеф и липсата по онова време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни традиции на страната. Преди изграждането на съвременните магистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със съветските автомобили е отнемало поне 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едва 211 км Видин с автомобил или влак се е пътувало около 5 часа. Затова самолетите са били много желан транспорт, особено при служебни командировки, в които билетът се е заплащал от държавата. Ето е схема на вътрешните самолетни линии на БГА "Балкан“ през 80-те години на ХХ в. Цените на самолетните билети през 80-те години на ХХ в. са били следните: София – Варна (респективно Варна – София): 22 лв. София – Бургас: 20 лв. София – Силистра: 22 лв. София – Търговище: 16 лв. София – Русе: 16 лв. София – Горна Оряховица: 12 лв. София – Видин: 11 лв. За сравнение влаковият билет втора класа София – Варна редовна цена е струвал 10.50 лв. На фона на днешните цени на самолетните билети посочените по-горе може да изглеждат ниски, но не бива да се забравя, че обичайната начална заплата на висшист се е движела между 150 и 200 лв. Т.е. ако тричленно семейство тръгне със самолет за морето, това му е струвало около 120 лв. за отиване и връщане, което е значителна сума на фона на доходите. Особено през лятото билети за Варна и Бургас са се намирали доста трудно. В докомпютърната ера купуването на билет за самолета си е било цяло приключение. Мнозина си спомнят бюрото на БГА "Балкан“ за вътрешни линии на софийската улица "Софийска комуна“ 10. Днес улицата се казва "Княз Александър“, а на мястото на билетните каси е разположена сладкарница. Пред врата на бюрото от ранна сутрин са се извивали опашки. Вътре на отделни гишета са се продавали билетите за различните направления, като на самото гише на лист хартиса били написани датите и часовете за полетите до съответния град за месец напред. Често се е означавал и типът на самолета, с който ще се изпълнява полета. Всеки пътник се е записвал в специална тетрадка под пореден номер и е получавл билет, написан на ръка от служителката. За бързина и улеснение често те не са написвахли пълните имена на градовете, а София е било "Сф“, Варна – "Вн“, Бургас – "Бс“, Видин – "Вд“ и т.н. За разлика от сега, изгубването или забравянето на хартиения билет е създавал големи главоболия и без този документ просто не е можеше да се лети. Друга особеност е, че обикновено от София не е можело да се купи билет и за връщане със самолета. В столичното бюро са имали някаква квота от билети в обратната посока, но тя се е изчерпвала много бързо и често се е налагало пристигналият в който и да е град със самолет веднага да отиде в местното бюро на "Балкан“, за да търси билет за връщане. Затова с голям ентусиазъм е било посрещнато въвеждането на така наречената видеорезервационна система "Габриел“, нещо като прадядо на сегашните дигитални системи за резервация и продажба на самолетни билети. Така или иначе цените са били твърди и не са се влияели нито от това колко време преди полета е купен билетът, нито от това дали е еднопосочен или двупосочен. През лятото до Варна и Бургас е имало над 20 полета дневно, при това с всички типове самолети, с които БГА "Балкан“ е разполагал. Естествено, желанието на хората е било да летят с по-големите и бързи машини като "Ту-154“ и "Ту-134“, но при липсата на места, никой не се е отказвал и от "Ан-24“. По тези линии са летели също "Ил-18“ и "Як-40“. По-големи самолети ("Ту-134“ и "Ил-18“) са изпълнявали вътрешни полети и до Търговище, докато до Русе, Силистра, Видин и Горна Оряховица са летели само станалите нарицателни "Ан“-чета. Правилата са изисквали при вътрешен полет пътникът да е на летището най-късно 20 минути преди часа, определен за излитането. Минавало се е на гише, където се представя билетът и се приема багажът. Всеки е получавал и бордна карта, но без конкретно определено място. Затова когато автобусът, закарал пътниците от терминала до стълбичката на самолета, отворел врати, наставало сериозно бутане кой ще влезе в салона по-напред, за да заеме желаната седалка. По време на вътрешните полети са се предлагали бонбони за смучене, мокри кърпички за почистване на ръцете, кафе, чай и вода. Продължителността на полетите е била приблизително следната: София – Варна: "Ту-154“ – 35 минути "Ту-134“ – 40 минути "Ил-18“ – 50 минути "Як-40“ – 45 минути "Ан-24“ – 1 час и 15 минути До Бургас времетраенето на полета със съответните типове самолети е било с около 5 мин. по-кратко. От София до Видин "Ан-24“ се е летяло 35 минути, до Русе – 50 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути. С изключение на Варна и Бургас, чиито летища са били свързани с центъра на града с редовна автобусна линия, в останалите градове автобусните връзки са били предвидени според съответните полети. До Видин целогодишно са се поддържали два полета дневно – сутрин и вечер; до Горна Оряховица – 3 полета, до Русе – три полета, до Търговище, което практически са се обслужвали и Шумен и Разград – между 3 полета през зимата и 5 – 6 през лятото, до Силистра – 2 полета. Днес летището в Русе не обслужва редовни полети, както и летищата във Видин, Горна Ораховица, Силистра и Търговище. Поради постоянните зимни мъгли над София и особено в района на летище Враждебна, честа картина е било закъснението и отмяната на полети заради лоши метеорологични условия. Тогава в тесния салон на "Вътрешни линии“ е наставало истинско стълпотворение. Както и пред касата за билети, защото много от пътниците са се опитвали да сменят отменения полет с друг – до възможно най-близкия до целта им град. |
Още новини от Национални новини:
