| Увеличава се интересът към инвестиционното злато у нас | ||||||
| ||||||
Докладът й показва, че близо 2/3 от изпълнените транзакции са международни преводи. От гледна точка на валутите, в топ 5 на най-използваните се нареждат български лев, евро, щатски долар, британска лира и румънска лея. Най-сериозно увеличение спрямо обемите през първото полугодие на предходната година има при щатските долари и британските лири съответно със 74 на сто и 69 на сто. Доминиращ дял имат междуфирмените разплащания, които заемат почти 65 на сто. На второ и трето място са трудовите възнаграждения и таксите за обучения и курсове, предимно за чужбина. Сред набиращите популярност през настоящата година са бюджетните плащания и инвестициите, съответно с 1,8 на сто и 7 на сто. Високият интерес към инвестиционни продукти се обуславя от растящата инфлация от една страна и търсенето на алтернативи на банковите депозити от друга заради твърде ниската доходност. България. Инвестиционното злато е един от предпочитаните методи за запазване на покупателната способност, видимо и в статистиката за разглеждания период. От януари до юни 2022 г. българските клиенти са закупили злато на стойност 491 000 лева или с 65 на сто повече в сравнение със същия период на 2021 г. Ръст има и в броя на потребителите, търгували с ценни метали – близо 20 на сто на годишна база. "Обемът на извършените транзакции от български клиенти е рекорден за платформата от стъпването ѝ в България. Данните са показателни за темпа на дигитализацията във финансовия сектор, въпреки че все още доста компании се възстановяват от пандемията или са засегнати от настоящата геополитическа обстановка", каза Мартин Богданов, изпълнителен директор. В сферата на търговията данните за разплащания са полюсни. Въпреки сериозния скок на онлайн продажбите, пазарувайки в интернет, 60 на сто от потребителите избират да платят в брой при доставка, сочи последната справка на Българската Е-комерс Асоциация за 2020 г. Наложеният платеж доминира и през предходната година (2019), но е с 10 на сто повече – знак, че плащанията се дигитализират с умерен темп. От друга страна безкасовото плащане в търговски обекти се засилва, до голяма степен насърчавано от собствениците с цел превенция от разпространение на ковид. Последната статистика на Българската народна банка (БНБ) показва, че само за първата половина на 2021 г. броят на плащанията с карти на физически ПОС терминали надхвърля 109,3 млн. или с над 40 на сто повече спрямо 5 години по-рано. В същия период броят на ПОС терминалните устройства у нас расте за сметка на банкоматите (ATM), където се наблюдава спад - признак за понижаващ се интерес към парите в брой. От 2016 г. насам банкоматите в страната се съкращават ежегодно от 5751 до 5340 през 2021 г. На фона на тези данни при ПОС терминалите има обратна тенденция – от 86 663 до 108 694 към средата на 2021 г. Това е с 25 на сто повече спрямо 5 години назад. Експертите от компанията очакват занапред още повече да се засилва интересът към иновативните платежни решения у нас. Пример за това е отвореното банкиране, което се счита за истинска революция в света на финансите. То отваря платежния пазар на ЕС за небанкови дружества и дава възможност на потребителите да плащат директно от бaнĸoвaтa cи cмeтĸa пpи пaзapyвaнe в интepнeт, бeз да използват карта или пocpeдниĸ. |
Още новини от Национални новини:
