В Дания "Слънчев бряг" бил мръсен израз и родителите изпадали в ужас от мисълта да изпратят детето си там | ||||||
| ||||||
"Прогнозата на новия служебен ресорен министър, че тази година се очаква 70% ръст на приходите спрямо миналата, има основание, но базата за сравнение не е правилна", смята Попов. По думите му в туристически бранш сравненията се правят спрямо предпандемичната 2019 г. "Още не можем да достигнем нивата от 2019 г. по приходи и брой нощувки и сме поне 20% назад по груби изчисления, защото трябва да се видят данните след приключване на летния сезон", смята експертът. Той посочи, че голяма част от нощувките не влизат в общата статистика и даде пример, че до юни е у нас е имало над 2 млн. туриси, а в официалната статистика са отбелязани реализирани 1,730 млн. нощувки. Преди презастрояването България е имала най-добрия продукт "морска почивка", като например броят на туристите от Дания през периода 2006-2007 г. е бил 120 хил., докато през 2019 г. е бил 30 хил. От този спад печели туристическата индустрия на Гърция и Турция, каза гостът. За това какво е отношението на България към туриста и българския туристически продукт може да се съди по факта, че "ние сме единствената държава в света, в която преди години се събираха подписи, Несебър да бъде изваден от UNESCO, за да се отприщи инвеститорския интерес". "Нещата започнаха да се пооправят, но в Дания "Слънчев бряг" все още е мръсна дума и родителите на тийнеджъри изпадат в ужас от мисълта да изпратят детето си там. Имаше риалити за това какво се случва в "Слънчев бряг" с тези туристи, които идват, а това са наши клиенти", предупреди браншовикът. На въпроса как се излиза от такава ситуация, гостът каза, че желание има, но "хотелиерите мислят, че след като се пусне позитивна реклама, туристите ще си кажат: "О, то в Слънчев бряг не било така". Няма такова нещо. Хубаво е да има имиджова реклама, но е добре за момента да се забрави за морския туризъм, защото поне на традиционните пазари - Германия, Скандинавието, Великобритания - знаят какво е тук и няма какво да ги лъжем, че нещо драстично се е променило. По-добре да се насочат към друг вид туризъм", препоръча Попов. "Проблемът не е, че 1 млн. българи почиват в Гърция, а че им харесва. Има повтаряемост. Средният турист, независимо дали е българин или датчанин, не обича изненади. Той се връща година след година в същия хотел, който му е харесал, и иска предсказуемост. А този турист, който всяка година ходи на едно и също място, той е този, който пълни чартърите и на него разчита туристическият бранш", каза Попов. |
Още по темата: | общо новини по темата: 936 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/156 ] следващата страница |